Р Е Ш Е Н И Е
№ 534
София, 22 декември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 566/2008 година.
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 127/2008 год. по описа на Окръжен съд-Добрич, отмяна на постановената по него присъда № 14/04.04.2008 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В предложението се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е разгледал делото по реда на Гл. ХХVІІ НПК, понеже предварително не е извършил проверка дали самопризнанията на подсъдимите се подкрепя от събраните във фазата на досъдебното производство доказателства-така, както изисква разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК. В случая, обвинителният акт на Окръжния прокурор на ОП-Добрич, не съдържа всички факти, посочени в чл. 102 НПК. Затова, като е провел процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, съдът е нарушил основния принцип за разкриване на обективната истина в наказателния процес по чл. 13 НПК. Последица от визираното в искането нарушение на процесуалния закон е довело и до неправилното приложение на материалния закон като подсъдимите са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 118 вр. чл. 115 вр. чл. 20 НК, вместо по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК. В подкрепа на този довод се изтъква и заключението на съдебно-психиатричната експертиза от досъдебното производство, според която по време на извършване на деянието, подсъдимите не са се намирали в състояние на “физиологичен афект”/в силно раздразнено състояние/, предизвикано от пострадалия с насилие или друго противозаконно действие, от което е могло да настъпят тежки последствия за същите.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа предложението по изложените в него съображения.
Защитниците на подсъдимите изразяват становище, че не са налице сочените в искането основания за възобновяване на делото, а заключението на цитираната експертиза не е задължително, както за прокурора внесъл обвинителния акт, така и за съда.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният касационен съд намира искането за допустимо, тъй като е внесено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, но по същество за неоснователно.
На 06.02.2008 год. в Окръжен съд-Добрич е внесен обвинителен акт срещу Д. Й. Г. и В. Й. С. по обвинение в това, че на 21.04.1993 год. в с. И., общ. Ген. Тошево, в съучастие като съизвършители, в силно раздразнено състояние, причинено от пострадалия с противозаконно действие, са умъртвили И. В. С. от с. К., общ. Ген. Тошево-престъпление по чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
По обвинителния акт е образувано нохд № 127/2008 год. по описа на Добричкия окръжен съд, което било насрочено за разглеждане на 04.04.2008 год.
По искане от защитата на подсъдимите и по тяхно изрично заявление, производството пред първата инстанция се е развило по правилата на съкратеното съдебно следствие-глава ХХVІІ, чл. 370-чл. 374 НПК. Съдът е разяснил правата на подсъдимите Д. Й. Г. и В. Й. С. по чл. 371 НПК и ги е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от тях самопризнания по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След като последвало съгласие на подсъдимите производството да протече по съкратената процедура, съдът е приел, че направените от тях самопризнания в досъдебната фаза на процеса се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата.
На основание чл. 373, ал. 2 и ал. 3 НПК съдът е постановил осъдителна присъда, като в мотивите към нея са приети за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Наказанието на подсъдимите по повдигнатото с обвинителния акт и прието за доказано от съда престъпление по чл. 118 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 НК е определено при задължителните при тази процедура условия на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК.
В случая, в обвинителния акт са описани поведение и действия на двамата подсъдими, които очертават от обективна и субективна с. извършено от тях в съучастие като съизвършители убийство, в силно раздразнено състояние, причинено от пострадалия с противозаконни действия, а именно: с псувни и обиди, с нараняването на В. С. с нож /приложен към делото като веществено доказателство/, както и с последвалия по-късно, нов опит на С. да причини с ножа други телесни увреждания на осъдените. При така възприетите от прокурора фактически положения, след извършената от него преценка на събраните от досъдебното производство доказателства, вътрешното му убеждение за деянието, правната квалификация и вината на обвиняемите е намерила израз в предявеното с обвинителния акт мотивирано обвинение срещу Д. Г. и В. С. по чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като макар и не изрично, не е възприето становището на съдебно-психиатричната експертиза за липсата на “физиологичен афект” у обвиняемите при извършване на деянието.
След като подсъдимите са направили самопризнания по фактите, описани в обвинителния акт и са изразили нежелание за събирането на нови доказателства, освен събраните, именно, под наблюдението на прокурора в досъдебното производство, не може да се говори за ограничаване на права на прокурора и на частния обвинител и граждански ищец, както и за неправилно проведено съкратено производство, щом са били налице предпоставките за това по чл. 372, ал. 4 НПК.
В чл. 46 ал. 1 НПК е прогласен общият принцип, че прокурорът е органът, който има право да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Затова, фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото от прокуратурата обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. В тези рамки съдът е обвързан да се произнесе по въпросите дали има извършено съставомерно деяние и дали, ако наистина такова деяние е налице, то е извършено виновно от подсъдимия. Този основен принцип, /с изключението му при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението в хода на съдебното следствие пред първата инстанция при хипотезата по чл. 287 НПК/, се отнася както за провеждане на наказателното производство по общия ред, така и при диференцираната процедура по гл. ХХVІІ НПК.
На последно място, при изложените по-горе съображения, искането в частта му след възобновяване на наказателното производство и отмяна на атакуваната присъда, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Добрич, от стадия на съдебното заседание, буди недоумение, при наличието на обвинителен акт срещу Д. Г. и В. С. по чл. 118, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК и невъзможността на съда да утежни положението на осъдените чрез прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Ето защо, искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 127/2008 год. по описа на Окръжен съд-Добрич, отмяна на постановената по него присъда № 14/04.04.2008 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, 3-то н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 127/2008 год. по описа на Окръжен съд-Добрич, отмяна на постановената по него присъда № 14/04.04.2008 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: