Р Е Ш Е Н И Е
№368
София, 01 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание двадесет и пети септември…..……………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………….…
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев..
Фиданка Пенева……………… при секретар…………..……………..Л.Гаврилова…………………………………и в присъствието на прокурора………….………………Б.Йотов………………………………изслуша докладваното от председателя/съдията/…….Р.Ненков…….…………..……………………………………………………… наказателно дело № 337/2008 година.
На основание чл. 420, ал. 2 и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият Н. И. В. е направил искане за възобновяване на влязлата в сила присъда № 41/18.01.2008 г. по н.о.х.д. № 989/2006 г. на Пазарджишкия районен съд, изменена чрез оправдаване по обвинението във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и потвърдена в останалата й част с въззивно решение № 112/19.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 216/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Развити са доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – осъждане на основата на недопустими доказателства, както и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди тезите на страните и материалите по делото, установи следното:
С подлежащите на проверка съдебни актове подсъдимият Н. И. В. е признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив на 02.11.2004 г. в с. О., действайки в съизвършителство с А. Я. Й. , В. З. М. , Р. Г. З. и А. П. М. , чрез използване на моторно превозно средство, е отнел алуминиева цистерна (вана) на стойност 420 лева от владението на Д. Р. Д. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 29, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Част от доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи по същността си осъждане по ненадлежно събрани доказателствени материали, нямат опора в закона. Протоколът за доброволно предаване на вещта, инкриминирана като предмет на престъплението, е ползван само като писмено доказателство, сочещо на предпроцесуални изявления, с които подсъдимият е признал неизгодни за себе си обстоятелства, но не и като негови обяснения, дадени в хода на наказателния процес т.е като гласно доказателствено средство. В същата насока въззивният съд, така както и първоинстанционния съд, са е позовал и на свидетелите Д. Вярно е, че и двамата са били полицейски служители, но забрана за използване на показанията им е нямало, защото не са участвали в процеса в друго процесуално качество (вж. чл. 118, ал. 1 НПК).
От друга страна наистина осъждането е основано и на някои ненадлежно събрани доказателства, но в конкретния случай допуснатите нарушения не са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Показанията на св. Д пострадал от престъплението, дадени на досъдебното производство, са били инкорпорирани към доказателствените материали чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 3 НПК, въпреки че подсъдимият В не е имал защитник и първостепенният съд не е изпълнил задължението са да му осигури такъв ad hoc за провеждане на съответното процесуално действие. Свидетелят установява обаче само едно безспорно обстоятелство, че в качеството си на собственик е владял инкриминираната вещ до момента на противозаконното й отнемане. За установяване на този факт при спазване на предвидения в закона реда са събрани напълно достатъчно други доказателства.
По сериозно нарушение е допуснато с ползването на обясненията от 22.07.2005 г., дадени на досъдебното производство пред съдия от свидетеля А в процесуалното качество на “уличен” (“обвиняем”). Вярно е, че след като наказателното производство по отношение на това лице е приключило с влязло в сила осъждане (одобрено от съда споразумение между обвинението и защитата за кражба, осъществена в съизвършителство от пет лица, включващи и подсъдимия В) не е имало принципна пречка за разпита му като свидетел в условията на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК. По различно обаче стои въпроса с възможността за използване на обясненията му от досъдебната фаза, дадени в друго процесуално качество, макар и пред съдия. Според настоящия състав на Върховния касационен съд такива изявления биха могли да бъдат противопоставени на подсъдимия В по реда на чл. 281, ал. 1 НПК, само ако на последния е била осигурена възможността в качеството на обвинено лице на досъдебното производство да участва в провеждането на разпита т.е. при изпълнение на съответното предписание по действащия към момента на извършване на процесуалното действие чл. 210а, ал. 2 НПК (отм.), съвпадащо с предписаното по сега действащия чл. 223, ал. 2 НПК. Няма никакво съмнение, че в случая тази предпоставка не е била налице, с което защитата е била съществено ограничена да реализира законово установеното си право да подложи разпитвания на кръстосан разпит тогава, когато изявленията му не са били в нейна полза.
От друга страна твърденията на св. М от досъдебната фаза на процеса, наред с общите предпроцесуални самопризнания на осъдения Н. В. , са единствените съществуващи по делото източници на информация за участието на последния в кражбата, инкриминирана по обвинителния акт. След като използваемостта на посочените досъдебни обяснения се изключва, В. не би могъл да бъде осъден за кражба с оглед на ограничението по чл. 116, ал. 1 НПК. По настоящето дело обаче не се налага това да бъде констатирано при ново разглеждане на делото след постановена от съда по възобновяването отмяна на проверяваната влязла в сила присъда.
В производството по възобновяване на наказателно дело преценката за правилното прилагане на закона се осъществява от съдебния състав на Върховния касационен съд в рамките на фактическите положения, приети от съда, постановил окончателния съдебен акт. В случая въззивният съд изрично е констатирал, че след извършването на кражбата подсъдимият Н е установил фактическа власт върху нейния предмет – ваната, превозвана с осигурения от същия подсъдим автомобил. Също така изрично, с убедителни мотиви е обявил, че не дава вяра на защитната позиция на В. , че “не е знаел за отнетата от другите четирима подсъдими, за които производството е приключило със споразумение, алуминиева вана”. Това са точни и прецизни констатации, потвърдени от редица доказателствени средства и способи за доказване, сред които не са неизползваемите обяснения като “уличен”, дадени на досъдебното производство от св. А. В тези рамки деянието на подсъдимия В несъмнено съставлява съзнателно укриване на открадната вещ в условията на опасен рецидив, поради което съдържа признаците на “вещно укривателство” по смисъла на чл. 215, ал. 2, т. 4 НК. С изменението на влязлата в сила присъда в тази насока биха били удовлетворени всички изисквания на материалния и процесуалния наказателен закон.
От прилагането на по-леката квалификация следва и известно смекчаване на наказанието, което поначало правилно е определено при условията на чл. 55 НК. Според настоящия състав целите на наказателната репресия в случая могат да бъдат постигнати чрез изтърпяване от дееца на санкция шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, без да се налага алтернативно предвиденото наказание “глоба” с оглед на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК.
По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 41/18.01.2008 г. по н.о.х.д. № 989/2006 г. на Пазарджишкия районен съд, проверена с въззивно решение № 112/19.05.2008 г. по в.н.о.х.д. № 216/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като: а) преквалифицира деянието на подсъдимия Н. И. В. по чл. 215, ал. 2, т. 4 НК (извършено при опасен рецидив укриване на вещ – алуминиева вана на стойност 420 лв., за която деецът е знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление), б) оправдава същия подсъдим по обвинението за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и в) при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК намалява размера на наложеното му наказание на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. И. В. за възобновяване на горепосочената присъда в останалата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.