3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
гр.София , 02 март 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретаря
и след становище на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия МИХОВА наказателно частно дело № 182/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, т.1 от НПК по повод повдигнат спор за подсъдност между Софийски градски съд /СГС/ и Специализирания наказателен съд /СпНС/ относно разглеждането на НОХД № 745/2018 г. по описа на СГС.
Постъпило е писмено становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура, според което делото следва да се разгледа от Софийския районен съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното:
В СпНС е било образувано НОХД № 3468/2016 год. С разпореждане от 12.12.2016 год., съдията-докладчик прекратил съдебното производство като счел, че обвинителният акт, внесен срещу Х. Ц. В., е за престъпление по чл. 214, ал.3, т.2, вр. с чл. 214, ал.2, т.2, вр. с чл. 214, ал.1, вр. с чл. 213а, ал.3, т.7, вр. с чл. 213а, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, което не е подсъдно на СпНС и изпратил делото по компетентност на Софийски районен съд. Последният повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. С определение №15 от 16.02.2017 год., постановено по НЧД № 10/2017 год., Върховният касационен съд, ІІІ – то н.о. е преценил, че СпНС е следвало да изпрати делото на Специализираната наказателна прокуратура, а не на СРС, в случай, че е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като не може да има спор за подсъдност между различни по ранг съдилища.
След връщането на делото в СпНС, съдията-докладчик по НОХД № 3468/2016 год. отново повдигнал спор за подсъдност, като председателят на І – во наказателно отделение на ВКС отказал да образува производство пред ВКС, предвид вече произнесеното определение №15 от 16.02.2017 год., постановено по НЧД № 10/2017 год., ВКС, ІІІ – то н.о., с което делото е било върнато на СпНС.
След отказа на председателя на І – во н.о. на ВКС, съдията-докладчик по НОХД № 260/2017 год. по описа на СпНС преценил, че страните имат право на произнасяне на съда в разумен срок, поради което разгледал делото и на 13.06.2017 год. постановил присъда. Последната била отменена с решение № 28, постановено на 07.12.2017 год. по ВНОХД №264/2017 год. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд /АСпНС/, като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СпНС. Във въззивното решение АСпНС обсъдил доводите на защитата за неподсъдност на делото на СпНС, като ги отхвърлил като неоснователни.
След връщането на делото в СпНС, то било разпределено на нов съдия-докладчик. Последният, въпреки произнасянето на ВКС с посоченото по-горе определение, отказа на председателя на І – во наказателно отделение на ВКС да образува производство пред ВКС, както и доводите, изложени във въззивното решение на АСпНС, с разпореждане от 18.12.2017 год. по НОХД № 3765/2017 г. прекратил съдебното производство и изпратил делото на СГС.
С разпореждане № 6727, постановено на 22.12.2017 год., съдията-докладчик по НОХД № 5999/2017 год. по описа на СГС, приемайки, че не е компетентен да разгледа делото, прекратил съдебното производство пред себе си и изпратил делото на Специализираната наказателна прокуратура.
Специализираната наказателна прокуратура, без да променя обвинителния акт, отново го внесла за разглеждане в СпНС, където било образувано НОХД № 149/2018 год., като делото било разпределено на същия съдия-докладчик. Последният, с разпореждане от 22.01.2018 год., повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Председателят на ІІ –ро наказателно отделение на ВКС отказал да образува производство пред ВКС и върнал делото на СпНС.
С поредно разпореждане, постановено на 12.02.2018 год., съдията-докладчик прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на СГС, като счел, че има разнопосочна и неясна практика на ВКС, налице е необходимост от постановяване на съдебен акт, който окончателно да реши въпроса за подсъдността по настоящото производство. Съдията – докладчик се позовал на доводите, които е посочил в разпореждането си от 18.12.2017 год.
Получавайки за пореден път същият обвинителен акт, на свой ред съдията-докладчик по НОХД № 754/2018 год., по описа на СГС, НК, 21 състав, прекратил съдебното производство приемайки, че делото е подсъдно на СпНС и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС.
При така описаната хронология на процесуалното развитие на наказателното производство, което е далеч от разбирането за разглеждане на делото в „разумен срок“, който е основен довод на съдията-докладчик от СпНС, следва да се посочи, че упреците отправени към ВКС в разпореждането му от 18.12.2017 год., не държат сметка за задължителния характер на указанията, които касационният съд дава във връзка с приложението на процесуалния и материалния закон. Несъгласието на съдията-докладчик от СпНС да възприеме доводите, изразени в посочените от самия него определение № 48/02.05.2017 год. по НЧД № 422/2017 г. по описа на ВКС, НК, ІІ н.о. и определение № 79 от 23.05.2017 год. по НЧД № 509/2017 год. по описа на ВКС, НК, І – во н.о. независимо дали се дължи на неправилния прочит на отразеното в тях или на неправилното разбиране на предпоставките по чл. 44, ал.1 от НПК, реално е довело до неоправдано отлагане във времето на произнасянето по същество по внесения срещу подсъдимия В. обвинителен акт.
По същество до настоящия спор се е стигнало, поради разбирането на съдията –докладчик от СпНС, че на този съд са подсъдни само делата за престъпления по чл. 214, ал.2, т.2, вр. с чл. 213а, ал.3, т.3 от НК. Това разбиране не може да бъде споделено, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал.2 от НПК на окръжните съдилища са подсъдни като първа инстанция делата за престъпления по чл. 213а, ал.3 и ал.4 и чл. 214, ал.2 от НК, с изключение на делата подсъдни на Специализирания наказателен съд по чл. 411а от НПК. Нормата на чл. 411а, т.3 от НПК достатъчно ясно посочва престъпните състави, по които компетентен да се произнесе е СпНС и не се нуждае от тълкуване, съобразно чл. 46, ал.1 от Закона за нормативните актове. Тя следва да се прилага според точния й смисъл. По силата на чл. 411а, т.3 от НПК делата за престъпления по чл. 213а, ал.2, т.5 , пр.2 и ал.3, т.3 от НК и по чл. 214, ал.2, т.1 и т.2 от НК са подсъдни на Специализирания наказателен съд. Разпоредбата на чл. 214, ал.2, т.1 и т.2 от НК препраща към всички квалифициращи елементи посочени в отделните точки на ал.2, съответно на ал.3 на чл. 213а от НК, като използваната законодателна техника е с цел да се очертаят квалифицираните случаи на основния състав на престъплението по чл. 214, ал.1 от НК. След като в нормата на чл. 411а, т.3 от НПК е посочена и т.1 на чл. 214, ал.2 от НК, която препраща към ал.2 на чл. 213а от НК, не може да бъде споделено виждането на съдията-докладчик от СпНС за това, че този съд е компетентен само по обвиненията по чл. 214, ал.2, т.2, които са във връзка с чл. 213а, ал.3, т.3 от НК. Отделен е въпросът дали описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт дейност, осъществена от В., следва да се квалифицира по начина, посочен в диспозитива му, но това е въпрос по съществото на делото и не може да се решава на този етап на наказателното производство.
Основният състав на престъплението, в извършването на което е обвинен В. е по чл. 214, ал.2, т.2 от НК, вр. с чл. 214, ал.1 от НК, като квалифицирането му по чл. 214, ал.3 от НК е с оглед квалифициращия елемент – „деяние, представляващо опасен рецидив“. Визираният в разпоредбата на чл. 214, ал.3, т. 2 от НК престъпен състав е квалифициран състав на основния и поради това не може да се преценява изолирано от връзката му с чл. 214, ал.2, т.2 , вр. с чл. 214, ал.1 от НК и да се приеме, че щом не е посочен в чл. 411а, т.3 от НК, следователно е от компетентността на районен / според становището на прокурора/ съд. Посочената квалификация е по-тежка / с оглед предвидената санкция/, а това предполага разглеждане на делото от съд, който е родово компетентен от по-висока степен, какъвто в случая е СпНС.
Предвид изложеното, делото следва да бъде изпратено на СпНС, като компетентен да разгледа обвинението, повдигнато срещу Х. В..
Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА НОХД № 745/2018 год. по описа на СГС за разглеждане на Специализирания наказателен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Копие от настоящето определение да се изпрати на СГС за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.