Р Е Ш Е Н И Е
№.469
гр. София, 01 декември 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:САША РАДАНОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №499/2008 година
Производството е инициирано по искане на осъдените А. и Г. Димчеви, за отмяна на присъда №526/22.11.2004година, постановена по НОХД№315/2003г., по описа на Районен съд-Димитровград, потвърдена с въззивно решение от 18.04.2008година по ВНОХД №82/05г. на Хасковски ОС, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425 ал.1, т.2, вр.чл.422 ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1-3 от процесуалния закон.
В депозираното искане на осъдените лица се визират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждане на наказателното разследване, изразяващи се в недобросъвестни действия на органите на досъдебното и съдебно производство, и в прояви на демонстрирана тенденциозност при събирането и проверката на доказателства, в насока обезпечаване на обвинителната теза, довели до ограничаване правото на защита на А. Д. и Г. Д. Обстойно и подробно се обосновава предпоставено от политическата намеса на действуващия към датата на инкриминираното деяние, главен секретар неправомерно поведение на съпричастните към процесуалната дейност по настоящото наказателно дело, длъжностни лица /разследващите дознатели С. и Б. , наблюдаващия прокурор и членовете на съда/. Очертаната позиция се обективира в съображения за „пристрастност” на полицейските служители от РУ на МВР, гр. Д., ангажирани с дознанието, мотивирала направените от процесуалните представители на осъдените, искания за отводи, и предопределила необходимост от провеждане на предварително производство по делото.
Излагат се аргументи за несъответна на законовите изисквания продължителност на реализираното досъдебно разследване, за дерогиране на основни принципи и норми в хода на същото, лишило обвиняемите от процесуалната възможност да участвуват чрез своите защитници в извършването на всички процесуално-следствени действия, и за манипулиране на доказателствените източници, чрез преднамерена подготовка на свидетели и вещи лица, режисиране на депозираните показания и приобщените деветорни съдебно-медицински експертизи, и чрез инкорпориране на негодни писмени протоколи за разпознаване на лица, изготвени при констатирани очевидни „злоупотреби”.
Релевират се и оплаквания за несъблюдаване на процесуалния закон от първостепенния съд и въззивната инстанция, подкрепени с възражения относно препоставките и съдържанието на постановеното на 18.09.2002 година, определение за прекратяване на съдебното производство по НОХД№197/2002г. и връщане на делото на прокурора, и обезпечени с бланкетни доводи за неправилна интерпретация на доказателствения материал, обусловила сериозни пороци в атакуваните съдебни актове. Предлага се упражняване правомощията на касационната инстанция по чл.425, ал.1, т.2НПК и оправдаване на осъдените лица.
В съдебно заседание на 06.11.2008година, пред касационната инстанция, осъдените А. и Г. Димчеви, редовно уведомени не се явяват, като същите се представляват от упълномощен адвокат. Защитникът поддържа искането за възобновяване, като възпроизвежда словесно обективираните в него съображения, с поставен акцент на организираната и разгърнала се медийна кампания срещу осъдените лица, предпоставила недопустимо груби посегателства по отношение на техните права и интереси в наказателния процес.
Гражданският ищец и частен обвинител А. Н. и неговия п. участвуват лично в настоящото производство и пледират за правилност, законосъобразност и справедливост на атакуваните първоинстанционна присъда и въззивно решение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдените Д. е неоснователно, и убедително мотивира заявената позиция, с осъществената от съдебните инстанции обективна и всеобхватна процесуална и аналитична дейност, обезпечила фактически констатации, базиращи се на доказателствената съвкупност и правни изводи, в съответствие с материалния закон.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на реализирания извънреден контрол за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №526/22.11.2004година,постановена по НОХД №315/2003г. Димитровградският районен съд е признал подсъдимите А. Д. Д. и Г. Д. Д. за виновни в това, че на 01.01.2002година, в гр. Д., в съучастие помежду си в качеството на съизвършители причинили на А. П. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка, съпроводено със загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия, поради което и на основание чл.129, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК и чл.54 от същия закон ги осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение института на чл.66НК, при ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. В съответсвие с разпоредбите на чл.45 и чл.52ЗЗД, първостепенният съд е ангажирал солидарно и гражданската отговорност на осъдените лица за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вредни последици от престъплението, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част, до пълния визиран размер, поради неоснователност и недоказаност.
Съдебният акт е бил предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на подсъдимите Д. , финализирала с решение №51/18.04.2008 година, по ВНОХД №82/2005година на Окръжен съд-Хасково, с което първоинстанционната присъда, е потвърдена. Логическо следствие от визираната процесуална дейност е необжалваемостта и юридическият стабилитет на съдебния акт, като по отношение на последния са приложими процесуалноправните норми на чл.419-426, гл. ХХХІІІ НПК, регламентиращи извънреден способ за съдебен контрол-възобновяване на наказателните дела.
Депозираното искане на осъденото лице, е допустимо за разглеждане при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1-3НПК, като то е подадено и в изискуемия се от процесуалния закон, срок. Същото обаче преценено в контекста на предложената аргументация и подкрепящата я доказателствена маса, за възобновяване на наказателното дело, отмяна на постановената по него присъда №526/22.11.2004година, потвърдена с решение на въззивния съдебен състав от 18.04.2008година, и оправдаване на А. Д. и Г. Д. , е неоснователно.
Процесуалната дейност на органите на досъдебното и съдебно производство, предхождаща постановяването на атакуваните съдебни актове, и обосновала фактическите положения и юридически изводи, обективирани в същите, не страда от визираните в депозираното искане на осъдените лица, съществени процесуални нарушения.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемите не е накърнено във фазата на досъдебното разследване по дознание №2/2002година, възложено на полицейски служители /дознатели/ при РПУ-МВР, гр. Д.. Формата на проведеното досъдебно производство /полицейско разследване/ е съобразена с правната норма на чл.171 и особените правила, очертани в Глава двадесета, раздел ІІІ от действуващия до 29.04.2006година, процесуален закон, като ангажираните в него разследващи органи са определени в съответствие с изискванията на чл.414, вр.чл.175 НПК, в актуалната му редакция към момента на правоприлагане. Съдържимите се в цитираните разпоредби, императивни правни предписания, лимитиращи престъпленията, за които се провежда предварително производство и регламентиращи териториалните граници на досъдебно разследване и правомощията на оторизираните органи, предпоставени от местната подсъдност за разглеждане на делата, обосновават заключение за компетентност на полицейските служители от РПУ на МВР-Димитровград за провеждане на дознание №2/2002година срещу А. и Г. Д. , инициирано по повод извършено в същото населено място, престъпно посегателство по чл.129НК. В тази насока лансираната от защитата теза за “необходимост от провеждане на предварително производство в друг следствен район” противоречи на буквата и духа на закона. Необосновани са и очертаните във връзка с последното твърдения за „пристрастност” и прояви на тенденциозност от участвуващите в процесуално-следствените действия, длъжностни лица /полицейските служители С. и Б. /, аргументирани с доводи за налични колегиални взаимоотношения с пострадалия Н. /пожарникар в полицейското управление/ и обусловили искания за отвод. Визираните обстоятелства не сочат на абсолютни основания по смисъла на чл.49, ал.1, вр.чл.44, ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.1, т.4-7 от действуващия процесулен закон /нови чл.53, ал.1, вр. чл.47, ал.1, вр.чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 НПК/, препятствуващи участие в досъдебното производство. Що се отнася до субсумирането им от т.9 на чл.25 НПК /сега чл.29, ал.2НПК/, същите коментирани в аспекта на изискуемата се субективна преценка и анализирани в контекста на релизираната процесуално-следствена дейност, не индицират на предубеденост и заинтересованост, и не обосновават претендираното отстраняване на дознателите от досъдебното производство. Логическа последица от това са законосъобразните и мотивирани становища на наблюдаващия прокурор, словесно материализирани в постановление от 14.01.2002година/потвърдено от ОП-Хасково/ и постановление от 19.02.2003 година, в отговор на депозираните молби и жалби на защитата за отвод на ангажираните с досъдебното разследване, полицейски служители. Отказът на представителя на обвинителната власт да уважи направените искания е предпоставило и процесуалните претенции на защитата в съдебно заседание на 25.06.2003година пред РС-Димитровград, за отвеждане на прокурора, впоследствие оттеглени с изрично волеизявление.
Настоящият съдебен състав не констатира основателност и на релевираните от процесуалните представители на осъдените, оплаквания за полицейски произвол, проявил се във времевите параметри на продължилото досъдебно разследване; в демонстрираното отношение към осъдените и техните упълномощени защитници, лишени от участие в извършването на всички процесуални действия; и в използуваните „способи и методи” при събиране и проверка на доказателствата.
Сроковете на проведеното досъдебно разследване са съобразени с особените правила на Глава двадесета, раздел ІІІ НПК, съдържащи правни предписания за извършване на процесуално-следствени действия от дознателя в рамките на лимитираните в чл.410а, ал.2, и ал.4 от действуващия процесуален закон, времеви предели, и при съблюдаване задължителните указания, дадени от първостепенния съд при упражняване на очертаните от правната норма на чл.412, ал.1, т.1, вр. чл.287, ал.1, т.1НПК, правомощия. /виж протоколно определение от 18.09.2002година на РС-Димитровград/. Те са предпоставени и от процесуалните прояви на осъдените и техните упълномощени защитници-неправомерното отклоняване на А. и Г. Д. от досъдебното разследване, обосновало спиране на наказателното производство /същите са напуснали страната за периода от 28.09.2002година до 17.12.2002година/, и демонстрираната от процесуалните представители активност чрез депозирани искания, възражения и жалби.
Не са ограничени и правата на осъдените лица за процесуално участие в осъществените следствени действия. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на правните норми на чл.414, вр.чл.211 НПК, /възпроизведени и в чл.224 от новия процесуален закон/, обосновава юридически изводи за необходимост от присъствие на обвиняемия и неговия з. в извършването на следствени действия, в които не се предвижда тяхно участие, само след разрешение на оторизирания представител на досъдебното производство, ако това с оглед тактиката и стратегията на наказателното разследване, няма да затрудни същото. Процесуалното поведение на досъдебните органи, е в съответствие с визираните законови изисквания, като преценено с оглед последвалото предявяване на материалите от полицейското разследване на 20.02.2003година и предвид проведеното съдебно производство,заемащо централно място в наказателния процес, в хода на което е инкорпорирана цялата доказателствена маса, подкрепяща обвинителната теза, не мотивира накърнени процесуални права .
Промяна в очертаната позиция не обуславят и изложените съображения в депозираното искане,индициращи на “грубо несъблюдаване” на закона, при предприетата и осъществена от участвуващите длъжностни лица, процесуално-следствена и доказателствена дейност, обективираща противоправност и тенденциозност, тангираща с престъпно поведение. Подкрепящи, изразеното от защитата на осъдените мнение, са единствено декларативните твърдения за неправомерни поведенчески прояви на ангажираните с досъдебното разследване, представени като целенасочено освобождаване от наказателно преследване на лица, за да бъдат използувани в качеството на свидетели срещу А. и Г. Д. , с последващото им сугестиране в хода на снемане на показания чрез избирателно, еднопосочно установяване на фактически данни, обезпечаващи обвинението; процесуална упоритост при подбора и замяната на вещи лица, преследваща изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, обслужваща тезата на прокуратурата; и допуснати сериозни нарушения при извършеното разпознаване /липса на предпоставки, поради отзвука в медиите за извършеното престъпно посегателство и неговото авторство, назоваване на участвуващите лица по име, и разместването им по подходящ начин/. Съдържимите се факти и обстоятелства в протоколите за разпит на свидетели, в постановленията за назначаване на ескпертизи и експертните заключения, и в писмената документация, материализираща осъществени при съблюдаване изискванията на чл.143-145НПК/в сила до 29.04.2006г./, процесуално-следствени действия, не сочат на описаните проявления на противоправност в работата на досъдебните органи. Несериозни са и съпровождащите заявеното, аргументи за личностно и политическо въздействие, и упражнен натиск от средствата за масова информация, предопределили произволни разсъждения и юридически ирелевантни умозаключения относно мотивацията за очертаната линия на поведение на персонално визираните процесуални субекти, /водещите разследването, дознатели и осъществяващия функцията по ръководство, прокурор/. Възприемането на лансираното становище и оценката на предложените внушения като обективна истина, при констатираната голословност и фактическа необоснованост, противоречи на законодателната воля, при регламентиране компетентността на разследващите органи, изхождаща от презумпцията за добросъвестност и законосъобразност при упражняване на техните правомощия, и би довело до обществен и правен хаос. Релевираното в искането на осъдените лица би било правно значимо, и предявените в тази насока претенции основателни, при надлежно реализирани следствени действия, установяващи извършено престъпление от участвуващите в наказателното производство лица /полицейски служители и наблюдаващ прокурор/, респективно неистинност на доказателствата, обосноваващи постановяването на съдебен акт, като при категорична доказателствена обезпеченост, подобна процесуална ситуация би предпоставила ревизия на фактическите констатации и мотивираното от тях юридическо заключение по делото, чрез иницииране на извънреден способ за съдебен контрол по чл.422, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Същото обаче не обуславя игнориране на установените, чрез приобщения доказателствен материал, фактически данни и изключване на инкорпорираните доказателствени източници, съответно не създава необходимост от интервенция по отношение на приетата фактическа обстановка и произтичащите от нея очертания на правните изводи по делото в настоящото производство.
При осъществения извънреден съдебен контрол в аспекта на депозираното искане, материализирано в писменото изложение на осъдените лица, ВКС не установи пороци, и в процесуалната и доказателствена дейност на съдебните инстанции, довели до погрешни констатации по основния факт на наказателния процес–извършване на инкриминираното престъпление, с индивидуализиращите го съставомерни признаци, и неговото авторство.
Некоректни са възраженията на защитата за незаконосъобразни действия на първостепенния съд, обективирани в протоколно определение от 18.09.2002година за прекратяване на съдебното производство по НОХД№197/2002година и връщане на делото на прокурора, и интерпретирани на плоскостта на оказано съдействие на представителя на обвинителната власт, поради „установената от компютърното томографско изследване липса на травматични изменения в костите на мозъчния и лицевия череп”, обосноваваща постановяване на оправдателна присъда в рамките на повдигнатото обвинение за умишлено причинена средна телесна повреда, изразяваща се в спукване на долната челюст.пражнените от първостепенния съд, правомощия, очертани в разпоредбата на чл.287 НПК, в актуалната му редакция, са инициирани от изрично направени от защитата искания, и предпоставени от допуснати съществени процесуални нарушения, във връзка с предявяването на досъдебното разследване и несъвършенства в обвинителня акт, ограничили правата на подсъдимите. В хода на извършеното допълнително разследване и при проявена активност от участвуващите процесуални субекти, са събрани и проверени нови доказателства, чрез разпити на свидетели и експертни заключения, обусловили изменение на обвинението по отношение медкобиологичните характеристики на инкриминираната средна телесна повреда/ сътресение на мозъка, съпроводено със загуба на съзнанието/, последното от които в обсега на компетентността на органите на досъдебното производство.
Неоснователни са и предявените доводи за несъблюдаване на процесуалните правила, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, респективно за съвкупен анализ и задълбочена оценка на доказателствата от съдебните инстанции, логическа последица от което е реализираната наказателната отговорност на А. и Г. Д. за извършено престъпление по чл.129, ал.1, вр.чл.20, ал.2НК, при необезпеченост на обвинителната теза.
Първостепенният съд и въззивният съдебен състав, правилно са очертали релевантната за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние фактология, установена след всеобхватен преглед на допустимите, относими и необходими годни доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство, и прецизно изяснена въз основа на обстойна и обективна юридическа интерпретация на същите. Задълбочено и с демонстриран юридически усет са обсъдени инкорпорираните доказателствени източници – показанията на пострадалия А. Н. и свидетелите Ж, А. Т. , Т. Т. , Г. К. , Н. К. , М. К. , С. М. , Г. В. , Н. Д. , Л. Б. , М. П. , Л. Д. , Н. Ш. , К. К. и Д. Кирчев, като след коментар на съществуващите противоречия и несъответствия в тях относно съпричастните към инкриминираната дейност лица и механизма на осъщественото престъпно деяние, са изведени фактическите положения за общественоопасно противоправно и виновно поведение на осъдените лица, обективирано в нанасяне на юмручни удари в областта на главата, в непосредствена причинна връзка с настъпилите вредоносни последици. Подробно и в детайли са интерпретирани и допуснатите в хода на досъдебното и съдебно производство, и изслушани основна, повторна и допълнителна деветорни съдебно-медицински експертизи, като при съблюдаване на отразените в тях научни познания и професионален опит, и с оглед наличната корелация със съдържимите се в съвкупната доказателствена маса, данни за поведенческите прояви на пострадалия Н. в тяхната хронологическа последователност, същите убедително възприети и кредитирани по отношение характера и медикобиологичните особености на телесното увраждане- средна телесна повреда, при форма- сътресение на мозъка, съпроводено със загуба на съзнанието.
Подобна позиция аргументира необоснованост на акцентираното оплакване за пренебрегване от съдебните инстанции на експертното заключение на вещите лица, очертано в назначената по време на досъдебното производство шесторна медицинска експертиза, и за незаконосъобразност на последващите откази на първостепенния съд и въззивната инстанция за приобщаване на същата, словно обективирани в мотивирани определения. Визираната медицинска експертиза е допусната с постановление от 18.10.2002година, с което е определен персонално състава на екипа от вещи лица-проф. Томов, профджиян, доц. Калчев, доц. Димов и д-р Е, ангажирани със същата. Представеното съдебно-медицинско заключение е изготвено обаче от шест вещи лица, и като несъответно на съдържанието на акта за назначаване и предявените от чл.118НПК/сега чл.145НПК/, към него изисквания, прието за негодно и неинкорпорирано по делото,предпоставяйки допускане на нова деветорна медицинска експертиза. Първостепенният съд и въззивният съдебен състав са съобразили волята на представителя на прокуратурата по отношение доказателствата, подкрепящи обвинението и са се солидаризирали с аргументите за пороци в изготвената експертиза, но с оглед направените възражения от защитата, базиращи се на цитираното експертно заключение, правилно в изпълнение на възложените им процесуални задължения за разкриване на обективната истина са допуснали и изслушали повторна и допълнителна деветорна експертиза, в състава на който са включили независими експерти. Очертаната процесуална дейност на РС-Димитровград и ОС-Хасково, последвана от задълбочен обективен анализ на предложените в изслушаните и приети медицински заключения, алтернативни експертни научни мнения в контекста на доказателствения материал, не сочи на неправомерност, и не обуславя изводи за нарушени права на осъдените лица.
Съдебните инстанции не са допуснали визираните в депозираното искане на осъдените, нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Същите са извършили необходимите и произтичащи от правната норма на чл.13НПК, процесуални действия за изясняване фактическата обстановка по казуса. Изведените от тях констатации, са в съответствие с принципите на чл. чл.14 и 18НПК, и с очертаните в чл.107НПК, предписания, като се базират на всеобхватно и прецизно обсъждане на доказателствената съвкупност. Подобно заключение, преценено в аспекта на очертаната позиция за необосновано претендирано несъблюдаване на процесуалния закон от органите на досъдебното и съдебно производство, чрез демонстрирана недобросъвестност, насочена към ограничаване правото на защита на А. и Г. Д. , мотивира ВКС, да приеме че не са налице визираните в чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2НПК, основания, обуславящи възобновяване на НОХД№315/2003година на РС-Димитровград и ВНОХД№82/2005година на Хасковски окръжен съд, отмяна на постановените по същите, съдебни актове и оправдаване на осъдените лица, по предвидения в чл.425, ал.1, т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1НПК, процесуален ред.
Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. Д. и Г. Д. Д., за възобновяване на НОХД№315/2003г., по описа на Районен съд-Димитровград, отмяна на постановената по него присъда №526/22.11.2004година, потвърдена с въззивно решение от 18.04.2008година на Хасковски окръжен съд, и оправдаване на осъдените лица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.