О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
София, 08.07. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П.
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
В. М.
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 246 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. Т. Б., Р. Т. Б. и В. М. Б. против определение № 296/10 от 29.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1184 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на В. Т. Б., Р. Т. Б. и В. М. Б. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 1434 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 4482/07 на ВКС, ІІІ г.о. и е прекратено производството по делото.
Ответниците по частната жалба Л. Г. Г., П. Г. Г., Е. И. И., К. Н. Б., К. И. О., И. В. С., С. И. У., Ц. С. У., А. С. У. и Г. Л. Г. не са изразили становище по същата.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С молба вх. № 1804/9.06.2009 г. В. Т. Б., Р. Т. Б. и В. М. Б. са поискали отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК на решение № 1434 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 4482/07 на ВКС, ІІІ г.о., с което е отменено въззивно решение № 147 от 19.03.2007 г. по гр.д. № 255/2004 г. на Б. окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Молителите поддържат, че са правоприемници на ищеца в исковото производство Т. Н. Б., починал на 15.01.2007 г., но не са били конституирани нито от въззивния, нито от касационния съд, не са получили препис от касационната жалба, нито са били призовавани в касационното производство.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС, І г.о. е приел, че същата е процесуално недопустима, като подадена против решение, което не подлежи на отмяна по реда на чл.303 ГПК:, тъй като касационното решение не решава спор по същество и няма сила на пресъдено нещо. Съдебният състав се е позовал на т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/77 г. на Пленума на ВС и е отбелязал, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е конституирал молителите като страна по делото и те са взели участие при разглеждане на спора.
Посочените изводи са незаконосъобразни. Производството за отмяна на влезли в сила решения е самостоятелно и извънинстанционно и е средство за защита срещу порочни решения, когато неправилността се състои в изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК причини. На отмяна в хипотезите на чл.303, ал.1, т.1-4 ГПК подлежат само необжалваеми, ползващи се със сила на пресъдено нещо решения. На отмяна подлежат и някои определения, които разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство и по своята същност се доближават до решенията /напр. по чл.409 ГПК и по чл.521, ал.2 ГПК/, а така също и формиращите сила на пресъдено нещо определения за прекратяване на делото при отказ от иска /чл.233 ГПК/ и при съдебна спогодба /чл.234, ал.3 ГПК/, както и останалите определения, прекратяващи производството по делото във всеки от стадиите на инстанционното развитие на процеса, които без да разрешават спора със сила на пресъдено нещо, завършват едно самостоятелно производство. Касационното решение може да бъде предмет на самостоятелна отмяна, независимо дали е отменително /с връщане на делото за ново разглеждане в случаите по чл.293, ал.3 ГПК или с решаване му по същество със същия съдебен акт по чл.293, ал.1, предл. второ и трето ГПК/ или потвърдително съгласно чл.293, ал.1, предл.първо ГПК, когато в тази инстанция са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на участие на страната в процеса и явяващи се конкретен израз на основните начала по глава ІІ ГПК, т.е. при основанията по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК.
По отношение на касационните решения, с които се отменява въззивно решение и делото се връща за ново разглеждане, когато в производството пред ВКС страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса или не е била надлежно представлявана /чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК/, разясненията, дадени в т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г. на Пленума на Върховния съд не намират приложение по следните съображения: задължителните указания по приложение на закона в посоченото постановление на Пленума на Върховния съд са дадени при действията на процесуални разпоредби, уреждащи обжалването на решението като контролно-отментелно, а така също и при наличието на извънредния способ за защита срещу необжалваеми порочни решение и определения – преглед по реда на надзора, преди реформата на гражданското съдопроизводство с изменението и допълнението на процесуалния закон от 23.12.1997 г. /ДВ бр.124/1997 г./, в сила от 1.04.1998 г. От съществената разлика в характера на двете производства произтичат и няколко, отнасящи се до подлежащите на отмяна актове особености, а именно:
С втория абзац на т.2 от мотивите на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г. на Пленума на Върховния съд е преутвърдено разрешението, дадено с тълкувателно решение № 23 от 17.04.1972 г. по гр.д. № 5/1972 г. на ОСГК на ВС, според което на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което е прието, че отменителните решения на второинстанционния съд не подлежат на отмяна по чл.231 ГПК /отм./. В мотивите на тълкувателното решение обаче е посочено, че доколкото с отменителните второинстанционни решения са допуснати нарушения, неотстраними при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, тези решения подлежат на преглед по реда на надзора. Тълкувателно решение № 23 от 17.04.1972 г. по гр.д. № 5/1972 г. на ОСГК на ВС изхожда в тази насока от т.2, б.”б” на Постановление № 16 от 18.11.1963 г. на Пленума на Върховния съд, според която преглед по реда на надзора следва да се допуска и на съдебните актове на второинстанционните съдилища, с които се отменяват решения, които са постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и тези нарушения не могат да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото.
Видно е, че още преди 1.04.1998 г. на отменителните второинстанционни решения, с които делото се връща за ново разглеждане се признава качеството на влязъл в сила съдебен акт, който макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо може да бъде предмет на извънредния извънинстанционен способ за отмяна на необжалваеми порочни решение, като какъвто е бил регламентиран прегледът по реда на надзора.
С реформата на процесуалния закон със ЗИД ГПК /ДВ бр.64 от 16.07.1999 г./ се въвежда ново основание за отмяна по чл.231, ал.1, б.”д” за случаите на дадени с две отменителни касационни решение противоречиви указания на въззивната инстанция по тълкуване и прилагане на закона при новото разглеждане на делото. Това основание отпада с промяната в правомощията на касационната инстанция със ЗИД ГПК /ДВ бр.105 от 8.11.2002 г./, вследствие на което вече не съществува хипотеза ВКС да даде две различни указания за тълкуване и прилагане на закона по едно и също дело. Независимо от това за периода от 16.07.1999 г. до 8.11.2002 г. процесуалният закон изрично признава на отменителните касационни решения с връщане на делото на въззивната инстанция качеството на влязъл в сила съдебен акт и предвижда самостоятелно основания за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б.”д” ГПК /отм./.
Следователно, макар и да не се ползват със сила на пресъдено нещо по материално правния спор, отменителните касационни решения, с които делото се връща за ново разглеждане от въззивния съд, също са от категорията съдебни актове, които подлежат на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, доколкото страната, която не е била надлежно призована или не е била надлежно представлявана в производството пред касационната инстанция не разполага с друг процесуален способ за защита, какъвто е съществувал до 23.12.1997 г. по чл.225-чл.230 ГПК /отм./. Същевременно съгласно чл.218з, ал.1 ГПК /отм./, както чл.294, ал.1 ГПК указанията в отменителното касационно решение по приложението на закона /материален или процесуален/ са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото, т.е. отменителното касационно решение преклудира споровете по обстоятелствата и възраженията, доводите по които са приети за неоснователни от касационната инстанция и второто въззивно производство се развива в по-ограничен обем в сравнения с първото – само в рамките очертани с отменителното касационно решение. От това следва, че страната, чието право на защита в касационното производство е било нарушено и чиито доводи са преклудирани при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, не разполага с друга възможност за защита на правата си, а това обуславя правния й интерес да иска отмяна на касационното решение при условията на чл.303, ал.1, т.5 и т.6 ГПК.
В обобщение обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на ВКС, І г.о. за разглеждане на молбата за отмяна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 296/10 от 29.03.2010 г., постановено по гр.д. № 1184 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, първо гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС, І г.о. за разглеждане на молбата за отмяна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: