ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 960
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 35 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Г. В. от гр.Нова Загора, приподписана от адвокат С., срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 27.Х.2009г. по в.гр.д. № 546/2009г.
Ответникът по касационната жалба Община Нова Загора не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение С.т окръжен съд е отменил решението на Новозагорския РС от 29.ІV.2009г. по гр.д. № 156/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от К. В. срещу Община Н.Загора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ и е присъдил в тежест на ищеца 250лв разноски в полза на ответника.
Съдът е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор на историческия музей Нова Загора”, заета от него след проведен конкурс, на основание чл.328 ал.1 8 от КТ – поради възстановяване със съдебно решение на работа на предишния директор, е законно. Прието е, че конкурсът е самостоятелно основание за възникване на трудово правоотношение, като по силата на чл.336 от КТ прекратяването му се извършва по общия ред, вкл. и на предвидените в чл.328 от КТ основания. Е. леге споразумението по чл.107 от КТ се приравнява на трудов договор, тъй като същественото е самото правно отношение като трудово, а не формата, в която е закрепено то.
В изложението на К. В. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпроса по приложението на чл.328 ал.1 т.8 и чл.107 от КТ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1115/03.ІХ.2004г. по гр.д. № 2150/2002г. ІІІ ГО, според което споразумението по чл.107 от КТ не е трудов договор. Спорът за приложенишето на посочените разпоредби е решен противоречиво от районния и окръжния съдилища, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал1 т.2 от ГПК. С оглед противоречивата практика на районния и окръжния съд с тази на ВКС решение на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият формулиран по посочения начин въпрос „е ли споразумението по чл.107 от КТ трудов договор или не” не е от значение за изхода на спора по делото. Това е така, тъй като този въпрос не касае направеният от въззивния съд основен и сам по себе си решаващ извод, че възникналото въз основа на конкурс правоотношение между страните за заеманата от ищеца длъжност е трудово и че по силата на чл.336 от КТ то може да бъде прекратено на основанията по чл.328 ал.1 от КТ, който извод не е сред релевираните с касационната жалба основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, поради което и по силата на чл.290 ал.2 от ГПК той не може да бъде предмет на касационния контрол. Следователно, дори поставеният въпрос по приложението на чл.107 от КТ да бъде разрешен по различен от приетия от въззивния съд начин, това няма да доведе до промяна на резултата по делото.
Твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал..1 т.2 и т.3 от ГПК също не са налице по изложените в предишния абзац съображения, а и тъй като противоречивото разрешаване на спора от първоинстанционния и въззивния съдилища не обуславят противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. окръжен съд, ГО, № 292 от 27.Х.2009г. по гр.д. № 546/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: