ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
София, 01.10. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 520 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на “С. И.” АД гр.Перник срещу въззивното решение на П. окръжен съд от 17.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 387/2009г.
Ответниците по касационната жалба Т. А. В., Е. С. В. и К. С. М., всички от с.Студена, са заели становище, че въззивното решение не подлежи на обжалване по силата на чл.280 ал.2 от ГПК, евентуално за недопускане на касационно обжалване поради липса на основанията за това по чл.280 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок.
За да се произнесе по допустимостта на касационната жалба, евентуално по допускането на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС на РБ съобрази следното:
Татяна В., Е. В. и К. М. са предявили срещу “С. И.” АД искове за присъждане на по 681лв. обезщетение за неползван от наследодателя им С. К.В. през периода от незаконното му уволнение на 21.ІХ.2001г., признато за такова и отменено с влязло в сила на 05.VІІ.2006г. решение, до смъртта му, настъпила на 31.І.2006г., както и на по 220лв. мораторна лихва за периода от 01.І.2002г. до 31.І.2006г., ведно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното изплащане на претендираните главници. С атакуваното решение П.т окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на П. РС от 05.ІІІ.2009г. по гр.д. № 6413/2008г. в уважителните му части за сумите от по 60.80лв. обезщетение за неползван отпуск за всеки от тримата ищци за периода 07.ІV.-08.ІХ.2003г. и по 3.33лв. лихва, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в тежест на касатора 11.64лв. държавна такса, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените искове за присъждане на по 60.80лв. обезщетения за посочения период, на по 3.33лв. мораторна лихва, както и на законна лихва върху главниците. В останалите му обжалвани части, с които дружеството е осъдено да заплати на тримата ищци по 562.08лв. /разликата 622.88лв. – 60.80лв./ обезщетение и по 194.70лв. /разликата 198.03лв. – 3.33лв./ мораторна лихва, първоинстанционното решение е потвърдено.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като цената на всеки от предявените субективно и обективно съединени искове срещу дружеството, а следователно и обжалваемият интерес, е под 1000лв. Ето защо касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на “С. И.” АД гр.Перник срещу решението на П. окръжен съд № 189 от 17.VІІ.2009г. по гр.д. № 387/2009г. в частта, с която е потвърдено решението на П. районен съд № 85/05.ІІІ.2009г. по гр.д. № 6413/2008г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на дружеството с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: