ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 939
София,13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 148 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на „П. Г.” ЕООД грБургас срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 12.Х.2009г. по в.гр.д. № 412/2009г.
Ответницата по касационната жалба П. Р. Р. от гр.Несебър не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Бургаския РС от 25.V.2009г. по гр.д № 1217/2008г. в учажителните му части по предявените от П. Р. срещу „П. Г.” ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ. Съдът е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „касиер-счетоводител” със заповед № 16/23.ІV.2008г. поради установена липса на 8500лв. е незаконно поради неспазване на закрилата по чл.333 ал. т.1 от КТ, тъй като към момента на уволнението ищцата е била майка на дете до три години. С оглед на това спорът не е разгледан по същество. Прието е за неоснователно възражението на ответника, че основанието за незаконосъобразност по чл.333 ал.1 от КТ не е наведено от ищцата с исковата молба, а впоследствие.
В изложението на „П. Г.” ЕООД по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасянето от въззивния съд по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.127 ал.1 т.4 и чл.147 от ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че въззивният съд се е произнесъл по несвоевременно заявен от ищцата довод за нарушение на чл.333 от КТ, въпреки че доказателства за това не са събирани.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение по релевирания процесуалноправен въпрос по приложението на чл.127 ал.1 т.4 и чл.147 т.1 от ГПК, който е от значение за изхода на спора по делото и по който на настоящия състав не е известна съдебна практика.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, Първи граждански състав, № І-112 от 12.Х.2009г. по гр.д. № 412/2009г.
УКАЗВА на „П. Г.” ЕООД в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 75лв. държавна такса, като в същия срок представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: