ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 946
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1782 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк.Ангелова като процесуален представител на Община Б. дол срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 05.VІ.2009г. по гр.д. № 307/2009г.
Ответницата по касационната жалба А. Б. Ф. от гр.Б. дол е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски..
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение К. е потвърдил решението на Дупнишкия РС от 24.ІІ.2009г. по гр.д. № 1122/2008г., с което са уважени предявените от А. Ф. срещу Община Б. дол искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността “младши специалист Г.” в О. администрация Б. дол със заповед със заповед № 26/29.V.2008г. е незаконно. В заповедта уволнението е основано на чл.328 ал.1 т.6 от КТ, а като причина в нея е изложено влизането в сила на ново длъжностно разписание на ОбА от 01.І.2008г. съгласно ЕКДА и изтичане на срока на предизвестие. В това разписание не фигурира влъжност “младши специалист Г.”, а е предвидена една щатна бройка за длъжността “младши експерт-гражданско състояние и обреди” с изискване за образователна степен специалист, допълнителна квалификация – компютърни умения, а за професионална област – хуманитарни науки. Заповедта за уволнение трябва да е мотивирана, като изрично в нея се посочи на коя от двете хипотези по чл.328 ал.1 т.6 от КТ то се извършва. В случая работодателят не е изложил в нея достатъчно фактически обстоятелства, от които да е видно коя от хипотезите тя визира – липса на необходимото образование или липса на необходимата професионална квалификация, което обуславя незаконосъобразност на уволнението и, респективно, основателност на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се в тази връзка, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, което е в противоречие с решение № 342/26.ІІІ.2008г. на ВКС ІІІ ГО. В мотивите си съдът сочи, че в длъжностната характеристика за длъжността “младши експерт – гражданско състояние и обреди” е въведено изискване за образователна степен специалист и допълнителна квалификация – компютърни умения, хуманитарни науки, но при съпоставянето на трудовите функции за двете длъжности не разкрива различия с изключение на въведените за втората задължения за оказване на методическа помощ на кметове и кметски намесници, контрол по работата им по оформяне и съхраняване на регистрите за гражданско състояние и издаването на съответни документи и др. В тази връзка неправилно съдът е изследвал причините, мотивирали работодателя да въведе по-високи образователни и/или квалификационни изисквания, или да изисква установяване на промяна в длъжностните задължения, която да обосновава новите изисквания. В тази насока практиката на ВКС многократно сочи, че въпросите, свързани с целесъобразността на взетите от работодателя решения, са извън проверката за законосъобразност и той може свободно да формира воля относно изискванията за заемане на длъжностите.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е посочил кои доказателства не е обсъдил въззивният съд. С оглед на това е невъзможна преценката от настоящата инстанция дали релевираният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото.
Останалите обективирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Следва да се отбележи още, че тези съображения не касаят единственият направен от въззивния съд решаващ извод за незаконност на уволнението.
По изложените съображения се налага извод, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 05.VІ.2009г. по гр.д. № 307/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: