ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 971
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 403 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на Д. „Д-р и проф.Гайдарски” ЕООД гр.Видин срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 19.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 344/2009г.
Ответницата по касационната жалба Е. Г. Ц. от гр.Видин е заела становище за нейната недопустимост поради подаването й след преклузивния срок.
ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По делото липсват доказателства за връчване на ответното дружество на препис от решението съобразно изискванията на чл.283 от ГПК – такъв е връчен на Д. „Е. А. І” ЕООД, което не е страна по делото.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Видинският окръжен съд е потвърдил решението на Видинския РС от 21.V.2009г. по грд № 150/2009г., с което са уважени предявените от Е. Ц. срещу Д. „Д-р и проф.Гайдарски” ЕООД искове с правно основание чл.344 ал..1 т1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че не е установено по делото наличието на основанието по чл.344 ал.1 т.2 от КТ /съкращение в щата/ за уволнението на ищцата. В тази връзка работодателят се е позовал на решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество „Р.”ООД, а то е оспорено пред съда по реда на чл.74 от ТЗ и не е влязло в сила. Прието е и че работодателят не е извършил подбор. Докладът на комисията по подбора е от 28.ХІІ.2008г., а предизвестието е връчено на ищцата на 01.ХІІ.2008г. Представеният пред въззивната инстанция доклад по подбора с дата 28.ХІ.2008г. в подкрепа на твърдението на ответника за явна фактическа грешка при изписването в него на датата не е новооткрито или нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.266 ал.2 от ГПК, поради което попада под преклузията на чл.266 ал1 от ГПК. Освен това не е установена действителната дата на изготвянето на доклада, а и в него не се съдържат оценки на качествата на заемащите длъжността „медицинска сестра”, като общо е изложено, че част от медицинския персонал не се справя със задълженията си и няма нужната квалификация, при което не е ясно при какви критерии и защо са предложени посочените в доклада медицински сестри за съкращение.
В изложението на Д. „Д-р и проф.Гайрадрски” ЕООД по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос е законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата „съкращение в щата”. Въззивният съд не обсъдил представения доклад на комисията по подбора в нарушение на чл.273 и чл.236 от ГПК. Не е налице преклузия по чл.266 ал.1 от ГПК, тъй като в срока за отговор пред РС Видин докладът е представен, а едва пред въззивния съд е констатирана допуснатата в него техническа грешка, при което не се касае за представяне на ново доказателство. Твърди се противоречие с П № 7/1965г. и с т.19 от ТР № 1/04.І.2001г. Въпросът за законосъобразността на уволнението по чл.328 ал.1 т.2 от КТ е решаван противоречиво от съдилищата – сочат се решение от 10.ІV2009г. по гр.д № 146/2009г. и решение № 2/07.V.2009г. по гр.д. № 145/2009г. на РС Видин по идентични спорове. Твърди се и наличието на основанието по чл.280 ал1 т.3 от ГПК, като са изложени съображения за неправилност на извода, че няма влязло в сила решение на ОС на „Р.” ООД, че това решение е само за оптимизиране на дейността на друго самостоятелно търговско дружество, че управителят на Д. е работодател на ищцата и управителят му е в правомощията си сам и независимо от други решения да назначи комисия по подбора и въз основа на нейния доклад да извърши съкращение. Решение на ВКС ще допринесе за еднообразно тълкуване на закона и за отстраняване непълнотата и липсата на яснота на правната норма.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият формулиран по посочения начин въпрос е за необсъждането на представения пред въззивната инстанция доклад на комисия по подбора. Този въпрос, обаче, не е от съществено значение за изхода на спора с оглед сами по себе си решаващите изводи на въззивния съд, че не е установена действителната дата на посочения документ съобразно чл.181 от ГПК и че в него не се съдържат конкретни данни защо ищцата е предложена за съкращение, които изводи не са и сред релевираните с касационната жалба основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, поради което и по силата на чл.290 ал.2 от ГПК те не може да бъдат предмет на касационния контрол. Всички останали обективирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване, а те подлежат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Следва да се отбележи и че с представените две решения на Видинския РС не се обосновава наличието на противоречива практика, тъй като няма данни те да се влезли в сила. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд, ГК, № 193 от 19.ХІ.2009г. по гр.д. № 344/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: