ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 961
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 157 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Ж. М. Ж. от гр.Варна срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 14.Х.2009г. по в.гр.д. № 351/2009г.
Ответникът по касационната жалба М. Ж. Ж. от гр.Варна, както и контролиращата страна А. прокуратура Варна, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския ОС от 29..VІ.2009г. по грд № 606/2009г., с което е отхвърлен предявеният от Ж. Ж. срещу М. Ж. иск за прекратяване на пълното осиновяване на ответника на основание чл.64 ал.1 т.3 от СК /отм./. Съдът е приел, основавайки се на писмени и гласни доказателства, че събраните по делото доказателства не установяват твърденията на ищеца за виновно поведение на ответника, изразяващо се в липса на отговорност към семейството – нереализиране на средства за издръжка, упражняване на постоянен тормоз с цел получаване на пари от ищеца, с безотговорното им пилеене, което да е довело до опразване от съдържание на осиновителната връзка, налагащо прекратяването й. А във връзка със заболяването на ответника /свързано с психическото му състояние и сексуална ориентация/, признато от него, съдът е приел, че то не може да бъде основание за прекратяване на осиновяването. Обратното би означавало да се признае на родителя при наличие на трудности при отглеждане на дете със заболяване да се освободи от родителските си отговорности. Освен това ищецът е знаел за сексуалната ориентация на ответника от много години /още от преди брака му, сключен през 1991г./, а влошаването на отношенията им е от средата на 2008г. по повод неуредени наследствени имуществени отношения. Взето е предвид и че ищецът не е прекъснал връзките със семейството на сина си и на съпругата му, което говори за временни неразбирателства, които са преодолими.
В касационната си жалба Ж. Ж. сочи, че съдът се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпроси, без те да са формулирани, в противоречие с три решения на състави на ВКС, и е изложил съображенията си за незаконосъобразност на постановеното решение. След дадените му от съда указания за представяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване Ж. е депозирал молба-уточнение, в която твърди, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради произнасянето по правния спор в противоречие с практиката на ВКС, според която прекъсването на контакти между осиновителя и осиновения е основание за прекратяване на осиновяването, както и състоянието на трайно отчуждение и необратимо разстройство в отношенията между същите също е основание за прекратяване на осиновителната връзка. Заявено е, че не се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал по посочения начин съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд. Всичките обективирани в касационната му жалба и изложението му съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Следователно не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличието и на твърдяния допълнителен критерии за селекция на касационните жалби.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 115 от 14.Х.2009г. по гр.д. № 351/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: