ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 968
София,13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 343 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на К. С. М. и Е. Д. М., и двамата от гр.Сливен, срещу въззивното решение на С. окръжен съд /Сл.ОС/ от 09.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 435/2009г.
Ответницата по касационната жалба Ц. С. Д. от с.Крушаре е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Сл.ОС е оставил в сила решението на С. РС от 28.ІV.2009г. по гр.д. № 1298/2008г., с което е развален по отношение на К. и Е. М. до 1/3 ид.част поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на приобретателите сключеният на 15.ХІ.2006г. договор за прехвърляне от З. И. на К. М. по време на брака й с Е. М. на недвижим имот – 5/8 ид.части от апартамент, подробно индивидуализиран, срещу задължение за гледане и издръжка, предмет на нот.акт № 172/2006г., и е отменен нотариалният акт до размера на 1/3 ид.част от 5/8 ид.части.
Съдът е приел, че в периода след сключването на договора ответниците са полагали грижи за прехвърлителката, но обемът на тези грижи не съвпада с приетите в практиката обичайни изисквания към изпълнението. Счита се, че ако не е уговорено друго, волята на страните е била прехвърлителката да получи постоянно гледане в семейството на приобретателя, още повече когато прехвърлителката е тежко болна, поради опасността да се влоши или задуши, нормално и дължимо е приобретателят и семейството му във всеки или почти всеки момент от денонощието да осигуряват присъствие и нормална семейна среда за приобретателя, още повече, когато той е в близка семейна връзка, техните грижи по обем и интензитет следва да надвишават дължимото по закон или обичай. Без значение в случая е, че приобретателката е живеела в близост до баба си и е можела във всеки момент да я посещава. Без значение е и уговорката на прехвърлителката да се осигури живот, какъвто е водила до сега – това е стандартна клауза, не означаваща, че е направена изрична уговорка бабата да продължи да живее отделно от приобретателите. Не се установява със сигурност и приобретатите да са осигурявали пълна издръжка – по делото има данни, че пенсията и сумите, получени от приобретателката при продажбата на имотите й, най-вероятно са били използвани за издръжката й. Неизпълнената част от задължението е съществена с оглед интереса на кредитора – обемът на грижите е бил непълен през целия период след сключването на договора – около пет месеца – прехвърлителката не е живеела заедно с длъжника по гледането и издръжката и през голямата част от денонощието е оставала сама и без непосредствен надзор и наблюдение въпреки болестта си.
В изложението на К. и Е. М. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с трайната практика на съдилищата, издигнала критериите за изпълнение на договорите за издръжка и гледане според конкретните нужди на прехвърлителя. Изпълнението трябва да е постоянно, непосредствено и според конкретните нужди на прехвърлителя. Този извод е игнориран от съда, преценявайки, че прехвърлителката е трябвало да живее съвместно с приобретателите, въпреки липсата на такава уговорка помежду им, което е в противоречие с практиката на съдилищата, в т.ч. с решение № 912/30.Х.2008г. по гр.д. № 3136/2007г. на І ГО. С решение № 410/1970г. по гр.д. № 2343/69г. ВС І ГО се произнесъл, че за задължението за издръжка няма значение дали праводателят има други доходи. В противоречие с този извод е приетото от въззивния съд, че е налице неизпълнение, тъй като праводателката можела да се издържа от своите доходи. Този подход на съда е принципно грешен, тъй като за изпълнение на договора е важно на праводателя да се осигури такава издръжка, която да удовлетворява нуждите му в пълнота. Следователно, ако той има някакъв доход, за длъжниците е важно да допълват този доход така, че праводателят да бъде задоволен за всичките си потребности.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по релевирания въпрос следвало ли е прехвърлителката да живее съвместно с приобретателите, въпреки липсата на такава уговорка в алеаторния договор, с представеното решение на състав на ВКС по гр.д. № 3136/2007г. не се обосновава противоречивото му разрешаване. Напротив, приетото от въззивния съд, че тежкото здравословно състояние на прехвърлителката е налагало приобретателите да й осигуряват непрекъснато гледане и грижи поради опасността да се влоши или да се задуши, е в съответствие с разрешението, дадено в посоченото решение, според което задължение за живеене в общо домакинство може да възникне, ако страните са го уговорили изрично, ако то се подразбира от обстоятелствата, при които е сключен договора, или ако нуждата на прехвърлителя го налага.
Не се обосновава наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и с решението по гр.д. № 2343/69г. на ВС. Разрешението, дадено с него, е, че продавачът по алеаторен договор може да иска изпълнение на поетите по договора задължения за гледане, независимо дали има или не собствени средства за издръжка. По такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а е приел, че не се установява със сигурност приобретателите да са осигурявали на прехвърлителката пълната издръжка с оглед данните, че за издръжката й те са използвали нейни средства – пенсията й и получените от нея суми от продажбата на имотите си.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. окръжен съд, ГО, № 269 от 09.ХІ.2009г. по гр.д. № 435/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: