ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 959
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 24 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк.Минкина като процесуален представител на С. община – Район „Л.” срещу въззивното решение на СГС от 01.Х.2009г. по в.гр.д. № 7813/2009г.
Ответницата по касационната жалба М. Д. Т. от София е заела становище за нейната недопустимост поради просрочване, евентуално за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок – едномесечен от връчването на ответника на 05.Х.2009г. на препис от решението съобразно разпоредбата на чл.283 от ГПК, и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 23.ІV.2009г. по гр.д. № 46481/2009г., с което са уважени предявените от М. Т. срещу СО – Район „Л.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата със заповед от 06.ХІ.2008г. за това, че на 23.Х.2008г. е допуснала закъснение за започване на работа, като вместо в 8.30 часа се е явила в 9.17 часа, вземайки предвид и наложените й наказания забележка и предупреждение за уволнение за предходно закъснение и за преждевременно напускане на работа, е незаконно поради неспазване на разпоредбата на чл.193 от КТ. Представеното по делото обяснение на ищцата касае нарушението от 23.Х.2008г., но то не е дадено пред субекта на дисциплинарна власт или оправомощено от него лице и не е част от започнала дисциплинарна процедура. Такава процедура е започнала най-рано, когато субектът на дисциплинарна власт е бил уведомен за констатираното нарушение – на 30.Х.2008г., и едва след този момент е възможно да бъдат поискани обяснения. Дадените преди тази дата и пред некомпетентно лице /секретаря на района/ обяснения нямат значението на такива по чл.193 от КТ, защото не са изискани по инициатива на работодателя. С оглед на това спорът не е разгледан по същество.
В изложението на СО – Район „Л.” по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 2112/06.І.2006г. по гр.д. № 1633/2003г. ІІІ ГО, според което няма пречка субектът на дисциплинарната власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ. Налице е и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като материалноправният въпрос е съществен и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ако се остави без касационен контрол атакуваното решение, ще се стигне до крайно несправедлив изход от спора, несъответстващ на действителното положение и на доказателствата по делото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал по посочения начин материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е свързан с решаващите му изводи в атакуваното решение. Следователно не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличието и на твърдяните допълнителни критерии за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Следва да се посочи, че разрешението, дадено в посоченото решение на ВКС по гр.д. № 1633/2003г., че няма пречка субектът на дисциплинарната власт да упълномощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на дисциплинарно наряушение, не е в противоречие, а в съответствие с приетото от въззивния съд в атакуваното решение, че обясненията трябва да бъдат получени от субекта на дисциплинарната власт или от упълномощено от него лице.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Въззивна колегия, ІV.Д отделение, № 244 от 01.Х.2009г. по гр.д. № 7813/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: