ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 967
София, 13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 294 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокати М. и М. като процесуални представители на А. М. Д. от София срещу въззивното решение на СГС от 22.Х.2009г. по в.гр.д. № 5059/2009г.
Ответницата по касационната жалба Р. И. Н. от София е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Заинтересованата страна Дирекция “С. подпомагане” София – район К. село не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС по гр.д. № 1825/2008г., с което на основание чл.71 ал.2 във вр. с чл.106 ал.1 от СК родителските права върху детето на страните Марио Д., ЕГН xxxxxxxxxx, са предоставени за упражняване на майката, като е постановено то да живее при нея, и е определен режим на свиждане на бащата с него. Съдът е приел, вземайки предвид данните по приетия социален доклад, че основни грижи за детето полага майката, осигурила му подходящи условия за отглеждане, че детето има изграден стереотип на живот и силна емоционална връзка с майката, че майката не е възпрепятствала срещите му с бащата, докато той е бил в България, че детето е споделило със социалните работници, че откакто баща му е в чужбина, се е обадил 3-4 пъти, че не му е изпращал пари или подаръци, както и събраните от първоинстанционния съд гласни доказателства и заявеното от детето, че в интерес на последното е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, препращайки и към мотивите на първоинстанционното решение.
В изложението на Д. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона – чл.72 от СК /отм./. Съдът постановил решението си, без да изслуша нито родителите, нито детето, въпреки че то към момента на последното съдебно заседание е навършило 10 години.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай поставеният от касатора въпрос по приложението на чл.72 от СК /отм./ е съществен за изхода на делото, но той е разрешен от въззивния съд в съответствие със заложения в разпоредбата смисъл. Това е така, тъй като при произнасянето си съдът се е съобразил и със заявеното от детето при изслушването му пред първоинстанционния съд в с.з. на 18.ІІ.2009г. Обстоятелството, че детето към момента на провеждането на 29.ІХ.2009г. на единственото съдебно заседание пред въззивния съд е било вече навършило 10 години, не е задължавало съда да го изслуша отново. Посочената разпоредба не съдържа такова изискване, като изслушването на детето е предвидено само при необходимост, т.е. по преценка на съда. Ето защо и тъй като разпоредбата е пълна и ясна и не се нуждае от тълкуване, а и по приложението й има многобройна съдебна практика, касационно обжалване на заявеното основание не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, І бр. ВС, от 22.Х.2009г. по гр.д. № 5059/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: