4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1044
София, 08.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С. – ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №574/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. – процесуален представител на ищците И. П. И. и А. Я. И., и двамата от град В., против въззивно решение №43/08.01.2010 г. по гр.д.№2181/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което потвърдено решение №2658/07.8.2009 г. по гр.д.№3540/2008 г. по описа на Варненския районен съд, ХІ-ти състав, с което е отхвърлен предявения от И. П. И. и А. Я. И., и двамата от град В., против И. И. П. от с. Казашко, област В., иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че с въззивното решение окръжният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата, и от значение за точното прилагане на закона и, както и за развитие на правото. Сочи се, че въпросът засяга допустимостта и основателността на исканията на страните, по който съдът е реализирал произнасяне и се свежда до отговор на въпроса дали е налице основание за отмяна на договора обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот поради поискана и недадена издръжка от надарения, съобразно чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД. Твърди се също така, че в тежест на ищците е да докажат обстоятелствата, на които основават своите искания, а ответникът да докаже, че ищците водят нормален живот, а съдът да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. И. П., посредством процесуалния си представител – адв. Д., е депозирал становище по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид становището на ответника по касационната жалба намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложението съдържа освен теоретичен, принципен анализ на спора и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
С оглед направеното в отговора по чл.287 ГПК искане за присъждане на разноски за касационното производство на ответника по касация съдът констатира, че доказателства за направени такива не се установяват, поради което искането не следва да бъде уважено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №43/07.01.2009 г. по гр.д.№2181/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№5914/18.02.2010 г., подадена от адв. Н. – процесуален представител на ищците И. П. И. и А. Я. И., и двамата от град Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на присъждане на разноски за касационното производство на ответника по касация И. И. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: