4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1019
София, 01.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С. – ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №541/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Ж. К. – процесуален представител на ищеца Т. дружество “ Б. Е. С.” ООД – град В., против въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр.д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, Т. отделение, с което е потвърдено решение №2712/14.8.2009 г. по гр.д.№5090/2008 г. по описа на Варненския районен съд, ХІХ-ти състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 10854 лева и по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 542,70 лева.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище в настоящото производство.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се поставя материалноправен въпрос относно значението на размера на неустойката за последиците по чл.92, ал.2 ЗЗД и като условие за действителност на клаузата за неустойка, който според касационния жалбоподател е решен в противоречие с практиката на ВС и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Сочат се решение от 15.3.1999 г. по В. №41/1998 г. на АС на Б., решение №618/18.9.1`995 г. по гр.д.№ по гр.д.№ №402/1995 г. на ВСРБ, Петчленен състав, и решение №25/12.01.1957 г. по гр.д.№7087/1956 г. на ВСНРБ, ІV г.о. Като основания за допускането се сочат хипотезите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК намира следното:
Налице е въззивно решение, по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения от касационния жалбоподател въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като отговорът на въпроса обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по следните съображения:
Първото от представените решения не попада в хипотезата на посочената правна норма, тъй като е на АС при Б.. Останалите две решения не обхващат изцяло проблема по правния спор, а визират само хипотезата на чл.92, ал.2 ЗЗД, без в тях да е обсъждан въпроса за приложението на чл.26, ал.1, във връзка с чл.9 ЗЗД относно неустойката.
С оглед администрирането на делото на касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 218 лева по касационната жалба, след което делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр.д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, Т. отделение, по подадена от адв. Ж. К.– процесуален представител на ищеца Т. дружество “ Б. Е. С.” ООД – град В., касационна жалба, вх.№1590/15.01.2010 г. по въпроса относно значението на размера на неустойката за последиците по чл.92, ал.2 ЗЗД и като условие за действителност на клаузата за неустойка, на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №491/08.12.2008 г. по гр.д.№1335/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, Т. отделение, по подадена от адв. Ж. К.– процесуален представител на ищеца Т. дружество “ Б. Е. С.” ООД – град В. касационна жалба, вх.№1590/15.01.2010 г. по въпроса относно значението на размера на неустойката за последиците по чл.92, ал.2 ЗЗД и като условие за действителност на клаузата за неустойка, на основание чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Т. дружество “Б. Е. С.” ООД – град В., в седмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 218 лева, като противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване след представяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса.
При непредставяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва да съдията-докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: