3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1103
София, 25.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА С.ОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №779/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. Т. Д. от град Варна против въззивно решение №1696/18.12.2009 г. по гр.д.№1277/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., с което оставено в сила решение №864/27.3.2009 г. по гр.д.№6045/2007 г. по описа на Варненския районен съд, в частта, с която В. Т. Д. е осъден да заплати М. Г. О. сумата 5053,17 лева, представляваща левовата равностойност на 3560 лева, дължими като договорна неустойка за неизпълнение на поети с договор за строителство от 29.4.2002 г. задължения за изграждане на обекти – апартамент №5 и офис №2, в сграда, находяща се в град Варна, ул.”Съборни” №9.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховен съд. На първо място се сочи, че извода на съда за наличието на действителна облигационноправна връзка между страните по силата на договор за строителство от 29.4.2002 г. е неправилен, тъй като в случая се касае за изработването на вещ, която е под специален режим – недвижим имот. Твърди се, че договорът за изработка в случая би имал основание единствено, ако ищецът е собственик на правото на строеж, в противен случай договорът се явява недействителен поради липса на предмет, в какъвто смисъл има постановена практика на ВС и ВКС – решение №2029/07.12.2001 г. по гр.д.№664/2001 г. на ВКС, V г.о. и решение от 10.6.2002 г. по гр.д.№14/2002 г. на Пловдивски апелативен съд. Твърди се също така, че по делото са представени доказателства, че към датата на сключване на процесния договор ответникът не е бил собственик на поземления имот, нито суперфициар.
Излага се, че обжалваното решение е необосновано, което представлява и съществено процесуално нарушение/ Постановление №5 от 27.12.1965 г. на Пленума на ВС/, поради следното:
Неправилно за дата на изпълнение на задължението на ответника е приета датата на подписване на окончателните договори за присъединяване към В. градска мрежа и Е. – градска мрежа, а обстоятелството – кога фактически сградата е включена в мрежите на В. и ел.захранване за града следва да се счита за неотносимо към случая. Твърди, че строителят се е задължил да извърши строежа, така че да е готов за приемане, т.е. да изгради външното В. и ел. захранване на сградата, така че тя да е готова за включване към градските снабдителни мрежи, но той не може да се задължи да извърши и фактическото включване, тъй като това е монополна дейност и за нея отговарят трети лица.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
Ответницата по касация М. Г. О. е депозирала становище по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид становището на ответницата по касационната жалба намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се свежда до излагане становище на касационния жалбоподател по предмета на делото, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1696/18.12.2009 г. по гр.д.№1277/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№4907/11.02.2010 г., подадена от адв. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба В. Т. Д. от град Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: