3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
С., 12.10. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
ч.гр.дело №504/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ, във връзка с ал.1, т.1, вр. с чл.78, ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Р. В. – процесуален представител на “М. Х. България” ЕООД – С., против определение от 10.6.2010 г. по гр.д.№8021/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С. С. Ш. от град С. е подал въззивна жалба срещу решение от 02.6.2009 г. по гр.д.№21448/2008 г. по описа на Софийския районен съд, 59 състав. Въз основа на въззивната жалба е образувано гр.д.№8021/2009 г. по описа на СГС, ГК, ІІ.-Д въззивен състав.
С молба от 11.8.2009 г./инкорпорирана в първоинстанционното дело – лист 119/ С. Ш. е оттеглил въззивната си жалба.
С определение от 17.02.2010 г. по горепосоченото дело СГС е прекратил производството по делото.
С определение от 10.6.2010 г. “Софийският градски съд е оставил без уважение молбата на М. Х. България” ЕООД – С., за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Съдът е приел, че искането на молителя по чл.248 ГПК е неоснователно, тъй като липсват доказателства за извършени разноски за производството, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Решаващият извод на съда е, че при наличие на издадена фактура липсва платежен документ за изплащане на възнаграждението или за превода му по сметка.
Срещу определението на въззивната инстанция е подадена частна жалба от “М. Х. България” ЕООД – С., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Навежда се довод, че представената фактура удостоверява извършването размера на разхода. Правят се и оплаквания относно изводите на съда за ангажирания брой адвокати по спора. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноските.
Ответникът по частната жалба С. Ш. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба взе предвид отговора на ответника по нея намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на Софийския градски съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано е прието, че молителят “М. Х. България” ЕООД – С., не е доказал изобщо извършването на претендираните от него разноски за въззивното производство. Представената фактура установява по несъмнен начин само размера на договореното възнаграждение между търговското дружеството и адвокатското дружество и това, че плащането ще се извърши с превод, т.е. по банков път. Същата не удостоверя извършено плащане на услугата. Поради това правилно СГС е приел, че молителят не е доказал извършено плащане за адвокатската услуга и молбата е оставена без уважение. Това не е сторено и пред настоящата инстанция, пред която частният жалбоподател е имал възможност за представи заверено от банката бордеро за извършено плащане.
Предвид визираните изводи останалите оплаквания за частния жалбоподател не следва да се обсъждат.
Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.6.2010 г. по гр.д.№8021/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: