ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 938
София,13.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 142 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на Е. И. З. от гр.Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 23.Х.2009г. по в.гр.д. № 1524/2009г.
Ответникът по касационната жалба “К. Т.” Е. /преди “Ц. фабрика Пловдив” Е./ Пловдив е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима само в частта по претенцията за обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ във вр. с чл.37 от КТД. В останалата му част по претенцията за обезщетение по чл.224 ал.1 във вр. с чл.59 от КТ с оглед размера й – 54.56лв. – въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280 ал.2 от ГПК.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на П. от 08.V.2009г. по гр.д. № 3542/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Е. З. срещу “Ц. фабрика Пловдив” Е. /сега “К. Т.” Е./ иск с правно основание чл.224 ал.1 във вр. с чл.59 от КТ за присъждане на неизплатено в пълен размер обезщетение поради неотчетена и не начислена инфлация за периода VІІ.2005г. – 12.V.2008г. в общ размер 54.56лв., и с правно основание чл.222 ал.1 от КТ във вр. с чл.37 от КТД за присъждане на неизплатено в пълен размер обезщетение поради неотчетена и неначислена инфлация за периода VІІ.2005г. – 12.V.2008г. в общ размер 6841.41лв., ведно със законнсата лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че съгласно изискванията на КТ и на КТД допълнителните суми за продължителна работа и обезщетението при прекратяване на трудово правоотношение се изчисляват върху основното трудово възнаграждение, определено и посочено в индивидуалния трудов договор. Уговорките в КТД от 2004г. и от 2006г. изрично предвиждат компенсация за инфлацията да се начислява върху основната заплата за съответния месец, следователно те касаят само работната заплата, но не и компенсиране на други плащания по трудовото правоотношение, като с тях не се извършва промяна на основната заплата по трудов договор, каквато се установява при спазване на реда по чл.118 и чл.119 от КТ. С оглед на това претенцията на ищцата за дължими плащания в по-висок от уговорения в трудовия договор размер с включване към него и на компенсации за инфлация е неоснователна.
В изложението на Е. З. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса “длъжи ли се начисляване на инфлация върху обезщетението при прекратяване на трудово правоотношение по чл.222 ал.1 от КТ при договореност в КТД за начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение” в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в три влезли в сила решения на Пл.ОС. Сочи се и наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение в частта по претенцията по чл.222 ал.1 от КТ, тъй като по поставения от касаторката материалноправен въпрос на настоящия състав не е известна съдебна практика /тази по представените решения е неотносима в случая, тъй като в тях посоченият въпрос не е предмет на разрешаване/, поради което произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона. Ето защо касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
В частта по претенцията по чл.224 ал.1 от КТ касационното производство следва да бъде прекратено като недопустимо.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГК, № 1666 от 23.Х.2009г. по гр.д. № 1524/2009г. в частта по претенцията с правно основание чл.222 ал.1 от КТ във вр. с чл.37 от КТД.
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба на Е. И. З. срещу въззивното решение в частта по претенцията с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
Касаторката не дължи държавна такса. Делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.сз.
Определението подлежи на обжалване само в прекратителната му част в едноседмичен срок с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: