ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 411
София, 24.08. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Ташева
Борис Илиев
при участието на секретаря Б. Л., изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1053 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307 от ГПК. Образувано е по молбата на М. С. С. от гр.С. поле, област Русе, с искане да бъде отменено решението на Русенския районен съд, постановено на 09.ХІ.2003г. по гр.д. № 3558/2003г., оставено в сила с решение от 09.ІV.2004г. по гр.д. № 249/2004г. на Русенския окръжен съд. Като основание за това се сочи чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, навеждайки довод, че е открито ново писмено доказателство – образец от регистъра на населението, издадено от област Б., район Оснагази, квартал Интизам, Т., според който ищецът е декларирал и е записано, че има религиозен брак на 00.05.1945г., че това обстоятелство невярно е представено пред съда с посочване на 1944г., че свидетелите по делото също сочат, че религиозният брак е сключен през 1946г., но съдът е приел, че е сключен преди 27.V.1945г., когато е влязла в сила Наредбата-закон за брака, въвеждаща гражданския брак като условие за наследяване от деклараторите.
Ответникът по молбата за отмяна Ш. О. А. от гр.Русе е заел становище за нейната недопустимост, тъй като атакувания акт е постановен в охранително производство, евентуално за неоснователност, тъй като представения документ не е заверен и няма апостил, дори датата му е преди влизането в сила на Наредбата-закон за брака. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното по реда на отмяната решение Русенският РС по искане на Ш. А. е признал за установено на основание чл.436 от ГПК /отм/ по отношение на Община С. поле, М. С. С. , М. А. С. и М. А. С. съществуването на религиозен мюсюлмански брак между Ш. О. А. и Ф. С. М. /Алиева/ – починала, сключен през 1944г.
Отмяната е извънинстанционно средство за контрол на неправилни влезли в сила решения, с които се разрешават правни спорове със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани /виж т.2 от Постановление № 2/1977г.п на Пленума на ВС/. Не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда възможност за защита по друг ред.
Проведеното по настоящото дело производство е по правилата на Глава шеста от ГПК /отм./, респективно Част шеста от новия ГПК, т.е. то е охранително, едностранно и безспорно. Постановеният в него съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, а по аргумент от разпоредбата на чл.440 ал.3 от ГПК /отм./, респективно чл.546 ал.3 от ГПК, той има само формална доказателствена сила – като на официален диспозитивен документ. Ако този акт засяга права на трети лица, каквото е и молителят, породеният от това спор за гражданско право се разрешава по исков ред, при което доказателствената му сила може да бъде опровергана. Следователно решението, като постановено в охранително производство, не може да бъде предмет на контрол по реда на отмяната, а това и изрично се изключва с разпоредбата на чл.540 от ГПК /в този смисъл и чл.434 от ГПК /отм./.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане.
Разноски на ответника по молбата Ш. А. не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. С. С. от гр.С. поле, Р. област, за отмяна на основание чл..303 ал..1 т.1 от ГПК на решението на Русенския районен съд № 225 от 09.ХІ.2003г. по гр.д. № 3558/2003г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщение за постановяването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: