Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр.София, 01 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 443/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Д. А. А. – чрез защитник, против решение № 75/09.07.2008 год. на Бургаския апелативен съд по въззивно нохд № 98/2008 год., в която се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода като последица от неправилна оценка на индивидуализиращите обстоятелства. Прави се искане за изменение и определяне на наказанието при предпоставките по чл.55 НК. В представеното допълнение към касационната жалба в срока по чл.351, ал.3 НПК се поддържат нови доводи – за непълнота на доказателствата и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Повереникът на частната обвинителка Д. Ж. Р. майка и законна представителка на пострадалата-малолетното дете Я, прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение поради липса на основания от поддържаните за изменение на решението, както и да бъдат присъдени направените разноски съобразно представеното пълномощно.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че доводите в жалбата са неоснователни, а поддържаните в допълнението към жалбата основания не следва да бъдат разглеждани, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира:
Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 98/2008 год. потвърдил присъда № 28/17.04.2008 год. по нохд № 83/2008 год. на Ямболския окръжен съд, с която признал подсъдимия Д. А. А. за виновен в това, че на 13.11.2007 год. в гр. Я. при условията на опасен рецидив отнел вещи, собственост на св. К от владението на св. К на обща стойност 85 лева с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплаха. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” вр.чл.54 НК го осъдил на 7 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 41 лева, както и на частната обвинителка в размер на 200 лева.
Въззивният съд е възприел установената въз основа на анализа и цялостната и задълбочена оценка на събраните по делото достатъчно и възможни доказателствени материали фактическа обстановка. Направил е извод, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е отказа си да приеме за основателно възражението за явна несправедливост на наказанието по начина и със съдържание, съответстващо на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Макар и да не е изброил изчерпателно всички установени индивидуализиращи личността и деянието обстоятелства въззивният съд е направил извод, че решението на първоинстанционния съд да приеме наличие както на смекчаващи, така и на отегчаващи обстоятелства е довело и до законосъобразния извод, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, поради което е определил наказанието при предпоставките по чл.54 НК. Отказът да приложи чл.55 НК и да определи наказанието под предвидения минимум е съобразен с целта тази правна възможност да бъде приложена като изключение само за случаите на действително установена ниска обществена опасност на деянието и дееца. Настоящият случай не е такъв, който извод правилно е извел въззивния съд от установеното за многобройните осъждания на подсъдимия /извън тези, определящи квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив/, за характера и тежестта на извършеното, за последиците и психическото въздействие върху личността на пострадалото малолетно лице, за цялостното му поведение в обществото и демонстративното незачитане както на правилата на обществото, така и на законите в страната. Обоснованата оценка на обстоятелствата, имащи значение при решаване на въпроса за наказанието, правилно са мотивирали инстанциите по същество да приемат, че личността на подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, а такава е и на извършеното деяние – от вида с нарастваща динамика и съобразно конкретната личност на пострадалата, начина на въздействие и резултата. Не следва да се придава по-голямо значение и тежест на самопризнанието и поведението в процеса, което да е в полза на подсъдимия от установените, нито да се приеме, че тези обстоятелства могат да бъдат определени като изключителни по смисъла на чл.55 НК. Обемът и видът на обстоятелствата, за които може да бъде прието, че има признание не дават основание за извод, че подсъдимият действително е оценил извършеното от него като действителна негативна проява, която осъжда и която би могла да повлияе върху бъдещото му поведение насочено към спазване на законите в страната, а е по-скоро израз на добре оценена възможност да облекчи положението си след като вече е разкрит като извършител от компетентните органи и е намерена вещта. Затова и наказанието в определения му размер е съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, за да има основание за неговото изменение.
В съдебното заседание преди даване ход на делото защитникът на подсъдимия представи допълнение към жалбата, в което се съдържат доводи за непълнота на доказателствата и съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място законодателят не е предвидил като касационно основание непълнотата на доказателства, поради което такъв довод не може да бъде обсъждан – независимо дали е развит в жалбата или в допълнението към нея. На второ място в жалбата се поддържа наличието само на едно касационно основание и това е по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание и в допълнението към жалбата страната има процесуална възможност да развие съображения само за това касационно основание, но е недопустимо да се развиват доводи за други, макар и предвидени от законодателя касационни основания. Поради това, по отношение възраженията и в тази част не следва да бъдат обсъждани. Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които имат характер на условно определените за абсолютни, не се подкрепят от данните по делото.
Основателно е искането на частната обвинителка да й бъде присъден размера на направените пред настоящата инстанция разноски за участие по повод жалбата на подсъдимия и решението за нейната неоснователност. Видно от приложеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие договорено е възнаграждение в размер на 150 лева и сумата е внесена, поради което подсъдимият следва да я заплати.
Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните за изменение, решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/09.07.2008 год. по въззивно нохд № 98/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Осъжда подсъдимия Д. А. А. да заплати на Д. Ж. Р. от гр. Я., ул.”Шипка” № 75 направените в настоящата инстанция разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: