Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
София, 10 октомври 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Д.Павлова…………………………………и в присъствието на прокурора М.Велинова ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 299/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.424 НПК по искане на защитника на осъдения И. И. Ц. за възобновяване на нохд № 231/07 г. на Панагюрския районен съд.
В искането се сочи, че първоинстанционната присъда и въззивното решение, което я потвърждава, са постановени при съществени процесуални нарушения. Основно се атакува изводът за авторството на деянието, като се изтъква, че той почива на предположения, а не на безспорно установени факти. Оспорва се и обективността на извършения анализ на доказателствените средства с акцент върху достоверността на свидетелските показания. Алтернативно се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. В заключение се настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието с приложение на чл.55 НК.
Частният обвинител не изразява становище по искането.
Представителят на прокуратурата пледира срещу претенцията на осъденото лице.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение , след като обсъди доводите на страните, установи следното :
Районният съд в гр. П. с присъда № 270 от 30.10.2007 г. по нохд № 231/2007 г. признал подсъдимите К. Н. К. , Й. А. И. и И. И. Ц. за виновни в това , че на 02.02.2001 г. в гр. П., в съучастие като извършители причинили на Н. С. К. средна телесна повреда, поради което и на основание чл.129,ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 НК и чл.54 НК осъдил всеки един на седем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за срок от три години. В тежест на подсъдимите съдът възложил и сторените деловодни разноски.
Окръжният съд в гр. П. с решение № 57 от 12.03.2008 г. по внохд № 42/2008 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Решението влязло в сила на 12.03.2008 г. и не е проверявано по касационен ред.
Искането на осъденото лице за възобновяване на делото е частично основателно.
Доводите на осъдения за съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на фактическите данни, относими към предмета на доказване по чл.102, т.1 НПК, нямат доказателствена подкрепа. Не може да се избегне констатацията, че решението на окръжния съд впечатлява с крайна лаконичност, граничеща с липса на мотиви. Въпреки това, тъй като то препраща изцяло към присъдата на районния съд, отговорите на възраженията на защитата на подсъдимия относно авторството на деянието могат да се открият в нея. Изводът на съда за участието на И. Ц. в инкриминираната дейност е подкрепен логично от цялата доказателствена съвкупност. В нея централно място заемат показанията на пострадалия, който подробно описва ударите, които му нанесъл всеки от тримата подсъдими. В същата посока са свидетелствали и лицата Х. Ч. , Т. К. и С. К. – очевидци на сбиването. Опитът на защитата на осъдения да разколебае достоверността на техните показания с упреци за противоречивост и алогичност е лишен от процесуална аргументираност. Първите двама свидетели – Ч. и К. , познавали Ц. и не се затруднили да го разпознаят. Вярно е , че те коментират действията само на двама от подсъдимите – Ц. и К. , но това не предизвиква неразрешим конфликт с данните, съобщени от третия свидетел –/ който възприел и подсъдимия И/, тъй като свидетелите проследяват различни моменти на инцидента. Поради същата причина свидетелите, ангажирани от защитата – Т. У. и Ж. А. , описват бурна кавга между подсъдимите и пострадалия без размяна на удари т.е фазата на конфликта, последвала нараняването на К. Гласните доказателствени средства са в синхрон и с експертната оценка за вида, характера и начина на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, поради което и на това основание доводите за липса на обективност при оценката на доказателствения материал следва да се оставят без уважение.
Искането за възобновяване е основателно в частта му, с която се атакува справедливостта на наказанието. Наложената на подсъдимия санкция не съответства на обществената опасност на извършеното деяние и дееца и не държи сметка за комплекса от смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Двете предходни инстанции са подценили значението на поведението на пострадалия в началото на конфликта. Не само в обясненията на подсъдимите , но и в показанията на свидетеля М се съдържа информация, че К. блъснал с колата си кучето на подсъдимия Ц макар да познавал собственика не спрял за изясняване на ситуацията. В показанията си пострадалият К. уклончиво заявява, че наистина минал покрай куче, което го лаело – факт , възприет от него като ненормален. При проведената очна ставка между Ц и свидетеля К, последният не изключва описаната от подсъдимите обстановка /”Не съм усетил да съм ударил куче. Възможно е… Може и да съм ударил куче, може и да не съм..”/. Районният съд е посочил ,че тримата подсъдими са се саморазправили с пострадалия по повод “премазано куче”, макар да е окачествил този мотив като “нелогичен”. Несъмнено действията на осъдения са общественоопасни и разкриват престъпен състав, но в подбудите към тях се съдържа елемент на реакция срещу неетичното поведение на пострадалия. За него също се отнася изискването за спазване на порядките в обществото, което съдът е отправил единствено към подсъдимите. Макар да е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдебният състав не е отчел наличието на едно изключително смекчаващо обстоятелство – срокът на наказателния процес, продължил осем години. Това времетраене е извън всякакви стандарти за разумност, тъй като няма данни за фактическа сложност на престъплението или за укриване от правосъдието на обвиняемия. Превъзпитателният и предупредителен ефект на наказателната репресия по отношение на осъдения Ц. вече са усвоени в значителна степен / това става ясно и от добрите характеристични данни и отсъствието на други осъждания/,което прави и най-лекото, предвидено в закона наказание несъразмерно тежко. Налице са предпоставките на чл.425, ал.1, т.3 във връзка с чл.422, ал.1, т.4 и чл.348, ал.1,т.3 НПК за изменение на присъдата, като на основание чл.55,ал..1, т. 2 , б.”б” НК наказанието лишаване от свобода се замени с пробация. За постигане на целите на наказанието с оглед установените данни за личността и социалната среда на подсъдимия настоящият състав намира за достатъчни пробационните мерки по чл.42 а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от шест месеца.
Водим от горното и на основание чл.425,ал.1 ,т.3 във връзка с чл.422,ал.1,т.5 и чл. 348 , ал.1 ,т. 3 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 270 от 30.10.2007 г.по нохд № 231/2005 г. на Панагюрския районен съд, потвърдена с решение № 57 от 12.03.2008 г. по внохд № 42/2008 г. на Окръжния съд – гр. П., като на основание чл.55,ал.1,т.2,б.”б”, предложение първо НК заменя наложеното на подсъдимия И. И. Ц. наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца с пробация и определя пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност от шест месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
.