Р Е Ш Е Н И Е
№ 352
София, 10 октомври 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Д.Павлова…………………………………и в присъствието на прокурора М.Велинова ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 256/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.353 НПК по касационната жалба на подсъдимия Р. Т. А., подадена от неговия пълномощник, срещу решение № 27 от 02.04.2008 г. по внохд № 38/2008 г.на Бургаския апелативен съд.
В жалбата се сочи, че решението в частта му, касаеща престъплението по чл.115 във връзка с чл.18 НК, е ”неправилно и незаконосъобразно”, а наложеното наказание – явно несправедливо. Твърди се, че приетата от съда фактическа обстановка сочи на престъпление по чл.119 НК, а не по чл.115 във вр. с чл.18 НК, както е приел съдът. Излагат се и съображения за процесуални нарушения при обсъждане на доказателствения материал, тъй като са игнорирани обясненията на подсъдимия. Несправедливостта на наказанието се мотивира с подценяването на многобройните и изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. В заключение се отправя искане за преквалифициране на деянието и намаляване на наложеното наказание.
Представителят на прокуратурата пледира за оставяне на жалбата на подсъдимия без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,след като обсъди доводите на страните, установи следното :
Ямболският окръжен съд с присъда № 3 от 17.01.2008 г. по нохд № 419/2007 г. признал подсъдимия Р. Т. А. за виновен в това , че
• на 01.01.1996 г. около 02.30 часа в гр. Я. направил опит умишлено да умъртви П. Д. К. , поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл.18,ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на две години лишаване от свобода
• на същата дата и място, около 02.15 часа причинил средна телесна повреда на Н. Д. К. , поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.55, ал.1,т.2 , б.”б” НК във вр. с чл.2, ал.2 НК го осъдил на глоба в размер на 10 000 неденоминирани лева
Съгласно чл.23, ал.1 НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи наказанието лишаване от свобода, към което присъединил наложената глоба и приспаднал времето, през което той бил задържан поради мярка за неотклонение задържане под стража. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски.
Бургаският апелативен съд с решение № 27 от 02.04. 2008 г. по внохд № 38/2008 г. изменил първоинстанционната присъда, като увеличил наложеното наказание лишаване от свобода от две на четири години. В останалата част присъдата била потвърдена.
Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е частично основателна по следните съображения:
Пред първата инстанция настоящият процес протекъл при условията на съкратено съдебно следствие по Глава ХХVII, чл. 372, ал. 4 НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдебният състав констатирал, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Ако касаторът е считал , че съществуват празноти в доказателствения материал и обстоятелствата в обвинителния акт се отклоняват от обективната истина, той е могъл да се възползва от възможностите на общите правила за провеждане на съдебното следствие. След като е предпочел пътя на защита по реда на съкратеното съдебно следствие той вече е длъжен да се съобрази с неговите ограничения, изключващи атакуване на веднъж признатите обстоятелства. Вътрешното убеждение на съда по отношение на фактите в настоящия процес напълно отразява съвпадащата позиция на обвинението и обвиняемия и не може да се ревизира на процесуално основание, какъвто опит се прави с касационната жалба . Ето защо следва да се отхвърли довода за допуснато нарушение на процесуалните правила поради игнориране на част от обясненията на подсъдимия. Важно е да се изтъкне също така, че касационната жалба смесва значението на обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и като средство за защита. Версията на подсъдимия за намеренията, които е имал, ранявайки жертвата, принадлежат към личната му интерпретация на доказателствения материал, а не към неговото съдържание. По тази причина те не влизат в противоречие с признатите обстоятелства по обвинителния акт и не подкрепят твърдението за касационно основание по чл.348 , ал.1 т.2 НПК.
Неоснователно е и заявеното от подсъдимия оплакване за нарушение на материалния закон. При възприетите фактически данни квалификацията на деянието като престъпление по чл. 115 във вр. с чл.18 НК е законосъобразна. Становището на защитата на подсъдимия за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, е било предмет на обсъждане от предходните инстанции, които са го отхвърлили с убедителни аргументи. Изобилната практика на ВКС , цитирана в касационната жалба, идва да подкрепи , а не да обори този извод. За да може изобщо да се разсъждава за института на неизбежната отбрана трябва да се установи непосредствено и противоправно нападение срещу личността или правата на отбраняващия се или на другиго. Фактите по делото показват, че действията на пострадалите – братята П. и Н. К. не влизат в тази рамка, тъй като са провокирани от активните действия на подсъдимия. Той влязъл в свада със свидетеля С не прекратил сдърпването въпреки намесата на свидетеля К на пострадалия Н. К. А. отговорил на техните опити за разтърваване с нанасянето на няколко удара с джобно ножче в областта на лицето и врата на К. Това предизвикало реакцията на пострадалия П. К. , който ударил подсъдимия с юмрук в лицето. От страна на А. последвала серия от наранявания с ножа по гърдите, корема и гърба на свидетеля. Тези обстоятелства не подкрепят твърдението на защитата за неправомерно нападение срещу подсъдимия. Напротив, именно той е активният нападател и поради това не може да черпи права от собственото си виновно поведение с позоваване на неизбежна отбрана
Касационната жалба е основателна единствено в частта й, с която се оспорва основателността на наложеното наказание четири години лишаване от свобода. Въззивната инстанция е увеличила двойно тежестта на определената от първостепенния съд санкция като е подчертала високата степен на обществена опасност на деянието / довършен опит за убийство, извършен с упоритост и довел до сериозни последици за здравето на пострадалия в продължение на няколко години/ и на дееца /многократно осъждан след инкриминираното престъпление /. Тази оценка подценява значението на безспорните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието, изразеното съжаление и разкаяние непосредствено след извършването му и предприетите действия в посока обезщетяване на пострадалия. Към тях следва да се прибави и необяснимия с фактическа или правна сложност на казуса дванадесетгодишен срок на наказателно преследване, за чиято продължителност обвиняемият не е допринесъл с процесуалното си поведение. Прекомерно дългото разследване е инкорпорирало голяма част от предупредителния и превъзпитателен потенциал на наказателната санкция, поради което окръжният съд законосъобразно го е квалифицирал като изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство. То е рефлектирало върху възможността закъснялото наказание да постигне целите по чл.36 НК и в сферата на генералната превенция, като въздейства възпитателно върху другите членове на обществото . С тези съображения настоящият състав намалява размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от четири на две години.
Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.3 и ал.2, т.1 НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯВА решение № 27 от 02.04.2008 г. по внохд № 38/2008г. на Бургаския апелативен съд ,като НАМАЛЯВА наказанието, наложено на подсъдимия Р. Т. А., от четири на две години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.