Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
София, 13.10. 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Д.Павлова…………………………………и в присъствието на прокурора М.Велинова ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 321/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.353 НПК по жалба на подсъдимия Д. К. Г. против решение № 68 от 25.04.2008 г.по внохд № 57/2008 г. на Апелативния съд в гр. В..
В жалбата се прави бланкетно оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Служебният защитник на подсъдимия изтъква пред касационната инстанция нарушаване на принципа за индивидуализация на наказанието, като се мотивира с недооценяване на ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и проявените от него чувство за вина и разкаяние. В заключение пледира за намаляване наказанието при условията на чл.55 НК.
Представителят на прокуратурата обръща внимание върху противоречивите и неясни мотиви на въззивната инстанция относно правната квалификация на деянието и отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият изразява съжаление за стореното и поддържа искането за намаляване на тежестта на наказанието.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347,ал.1 НПК , установи следното :
Окръжният съд в гр. С. с присъда № 12 от 13.02.2008 г. по нохд № 13/ 2008 г. признал подсъдимия Д. К. Г. за виновен в това, че на 02/03.09.2007 г. в с. П., област Русе, умишлено умъртвил с особена жестокост З. М. Г. , която се намирала в безпомощно състояние, поради което и на основание чл.116, ал. 1, т.5 и т.6, пр.3 във вр. с чл.115 и чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът признал подсъдимия за невинен да е извършил убийството по особено мъчителен за убитата начин и го оправдал по обвинението по чл. 116, ал.1 т.6, пр.2 НК.
Апелативният съд в гр. В. с решение № 68 от 25.04.2008 г. по внохд № 57/2008 г. изменил първоинстанционната присъда както следва:
• признал подсъдимия за невиновен в извършването на убийство на лице в безпомощно състояние и го оправдал както по обвинението по чл.116 , ал.1 , т.5 НК , така и по чл.116,ал.1, т.6, пр.2 във връзка с чл.115 НК/ за убийство , извършено по особено мъчителен начин за убития/.
• намалил размера на наложеното наказание от десет на девет години лишаване от свобода
В останалата част присъдата била потвърдена.
Касационната жалба срещу така постановения съдебен акт е неоснователна.
Вярна е забележката на прокурора, че с въззивното решение е допуснато повторно оправдаване на подсъдимия за убийство , извършено по особено мъчителен за убитата начин. На стр. 1 от мотивите си апелативният съд /съдия докладчик Илия Тошев / правилно отбелязва, че с обжалваната присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по това обвинение. Необяснимо защо на стр. 6 – 8 той забравя това и дори отправя упрек към предходния съдебен състав, че неправилно е квалифицирал деянието като убийство, извършено по особено мъчителен начин. Това объркване обаче не се отразява върху процесуалните права на страните и не влошава положението на подсъдимия. Важно е да се подчертае, че въпреки проявената некоректност, апелативният съд е извършил проверка на адекватността на наказанието съобразно правилната квалификация на деянието т.е. “двойното” оправдаване не е рефлектирало върху точното приложение на закона и справедливостта на определената санкция. Ето защо допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК и не представлява основание за касационна отмяна на решението.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Пред първата инстанция производството е протекло по реда на Глава ХVІІ на НПК и съдът , съгласно чл.373, ал.2 НПК, е определил санкция при условията на чл. 55 от НК под минималния срок от петнадесет години, приемайки, че отегчаващите отговорността обстоятелства имат “лек превес”. Апелативният съд е коригирал това становище , като е оценил тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства в по-благоприятен за подсъдимия аспект. Всички изтъкнати от касатора и защитата му фактори – чисто съдебно минало, разкаяние, самопризнание, неприемливо поведение на пострадалата и свързаните с него чувство на обида и гняв, са отчетени в пълна степен. Заедно с отпадането на един от квалифициращите признаци – безпомощното състояние на жертвата ,те са довели до намаляване на наказанието на девет години лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав не намира основание за изменение на тази санкция в желаната от касатора насока,тъй като това би я отклонило от целите на чл.36 НК. Допълнително редуциране на срока на лишаване от свобода ще доведе до конфликт с принципа за съответствие между престъплението и наказанието. Самопризнанието на подсъдимия обуславя задължителното приложение на чл. 55, ал. 1 НК, но обществената опасност на деянието и дееца не могат да се пренебрегват както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция. Правото на живот е висша ценност в демократичното общество и само адекватната му наказателноправна защита може да въздейства възпитателно и предупредително върху всички негови членове. Ето защо и в тази част касационната жалба следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.354 , ал. 1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68 от 25.04.2008 г.по внохд № 57/2008 г. на Апелативния съд в гр. В..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.