Р Е Ш Е Н И Е
№ 338
София , 09 юли 2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар Н.Цекова …………………………………и в присъствието на прокурора М.Михайлова ……………………………… изслуша докладваното
от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 284 /2010 г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия М. Р. М. против решение № 23 от 14.04.2010 г. по нд № 20/2010 г. на Военно-апелативния съд.
В жалбата се сочи , че „фактическата обстановка , приета от съда за установена, не съответства на събраните и проверени доказателства”. Първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение са необосновани. Подчертава се, че предходните съдебни състави не са обсъдили заключението на вещото лице за количеството употребен алкохол и часа на консумация, поради което е налице и липса на мотиви . В заключение са формулират оплаквания за нарушени на закона с аргумент , че обвинението не е доказано по несъмнен начин, и за съществени нарушения на процесуалните правила поради необсъждане на всички доказателства. С тях се свързва искане за отмяна на решението на Военно-апелативния съд и оправдаване на подсъдимия или , алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображания.
Подсъдимият в последната си дума иска да бъде признат за невинен и оправдан.
Прокурорът пледира за оставяне на жалбата без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното :
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 349 от 16.10.2009 г. по нд. № 367/2009 г. отменил решение № 70 от 18.05.2009 г. по внохд № 64/ 2009 г. по описа на Военно-апелативния съд и върнал делото за ново разглеждане ,при което да се отстранят констатираните съществени процесуални нарушения.
Военно-апелативният съд с решение № 119 от 21.12. 2009 г. по нохд № 112/ 2009 г. отменил първоинстанционната присъда и върнал делото на Плевенския военен съд. Той на свой ред разгледал делото и с присъда № 155 от 01.02.201- г. признал подсъдимия ст.л-т М. Р. М. за виновен в това , че на 21.08.2007 г. в гр. П., около 08.15 часа ,управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „О” с концентрация на алкохол в кръвта 2,25 на хиляда , установено по надлежен ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК във връзка с чл. 54,ал.1 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода , чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година при зачитане на предварителното фактическо задържане на свидетелството му за правоуправление, считано от 21.08.2007 г.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.
Военно-апелативният съд с решение № 23 от 14.04.2010 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения:.
На първо място се налага уточняване на параметрите на касационната проверка.
Жалбоподателят изрично се позовава на фактическа необоснованост на атакувания акт, която, както е добре известно, не е от лимитативно очертания от чл. 348, ал.1 от НПК кръг на касационни основания. Ето защо всички доводи за несъответствие между събрания доказателствен материал и установената от съда фактическа обстановка няма да бъдат обсъждани поради процесуалната им недопустимост.
Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при обсъждането на доказателствения материал са допустими, но неоснователни.
Въззивният съд много внимателно и в контекста на цялата доказателствена съвкупност изследвал данните от трите съдебномедицински експертизи /вж. стр.3 и стр.4 от мотивите на въззивното решение/. Съпоставката между изводите на вещите лица за количеството на изпития алкохол и неговата елиминация и съдържанието на непрекъснато променящите се обяснения на подсъдимия логично са формирали извода, че М. се стреми да съчетае защитната си версия за употребен след слизане от колата алкохол с експертните заключения. Хипотезата , че след като паркирал колата си в поделението подсъдимият, по време на службата, изпил 350 грама концентриран алкохол за кратко време около 10 часа, е отхвърлена при точно спазване на процесуалните правила от двете инстанции. Тя не намира подкрепа в доказателствената съвкупност, която обосновава по несъмнен начин обстоятелствата на обвинението според подробно описаните във въззивното решение доказателствени източници – показанията на свидетелите М, неоспорените писмени доказателства, част от обясненията на подсъдимия и тяхната експертна интерпретация.
В касационната жалба некоректно се твърди , че предходната инстанция не се е спряла на експертното заключение, което допуска при съобщените от подсъдимия количество и време на консумация на алкохол/ тук е мястото да се отбележи , че М. М. няколко пъти променя обясненията си относно това обстоятелство/, в момента на проверката в кръвта му не би трябвало да има концентрация на алкохол над допустимата. Точно обратното личи от проверявания съдебен акт. Тази хипотеза е една от няколкото, поддържани от подсъдимия.. Предходните две инстанции са изложили убедителни аргументи защо не й се доверяват и настоящата инстанция не намира процесуални и логически аргументи срещу тяхстановено е по несъмнен начин , че подсъдимият Р, на път за поделението , ударил автомобила на свидетеля Р, но не спрял. По сигнал на свидетеля полицейските служители – свидетелите И намерили подсъдимия и го проверили за алкохол с техническо средство , което отчело концентрация 1,78 на хиляда. Пред полицаите подсъдимият заявил , че употребил алкохол вечерта поради семейни проблеми. При вземане на кръвната проба потвърдил същите факти. Химическата експертиза установила концентрация на алкохол 1,80 на хиляда. Между момента на инцидента с колата на свидетеля Б проверката за алкохол изминали около 3 часа. Тези обективни данни /включително различните твърдения на подсъдимия за вида и времето на консумация на алкохол/ са интерпретирани от три съдебномедицински експертизи . Само една от тях допуска като вариант постигане на установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия след сблъсъка между автомобилите, при хипотезата , че след влизане в поделението той , в девет часа , изпил 120-130 грама домашна ракия , а скоро след това – още 200 грама. Съдът не дал вяра на изходните данни за това допускане, съдържащи се последните обяснения на подсъдимия,тъй като противоречат на свидетелските показания и данните в медицинското изследване преди кръвната проба. Съдържащият се в атакуваното решение анализ на доказателствата и доказателствените средства не страда от едностранчивост или избирателност. Той изключва оплакването на касатора за неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите и превратност в оценката на тяхната доказателствена основа. Не се потвърждава основното оплакване за съществени процесуални нарушения при отхвърляне на позицията на подсъдимия, поради което настоящият състав не съзира касационното основание по чл. 348, ал.2, пр.1 от НПК.
В касационната жалба е направено оплакване и за неправилно приложение на закона, но то е обосновано с твърдения за нарушения на процесуалните правила, които получиха отговор по-горе. Липсва самостоятелна аргументация на касационното основание по чл. 348 , ал.2 от НПК, поради което настоящият съд, в рамките на правомощията си, се ограничава с констатацията, че правилно установените факти са получили точната правна квалификация.
Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 14.04.2010 г. по нд№ 20/2010 г. на Военно-апелативния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.