Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
София, 27 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ….двадесети октомври….. две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора ….МАРИЯ МИХАЙЛОВА….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 432 по описа за 2008 година
Производството е по чл.419 и сл. от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна на определение от 28.11.2007 г. по нохд № 908/07 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е прекратено наказателното производство срещу обвиняемите М. К. М., П. И. Х. и А. Д. Д..
В искането, поддържано в съдебно заседание от прокурора при Върховната касационна прокуратура, се сочи нарушение на процесуалните правила, относимо към касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК. Предлага се определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество от друг състав на съда.
Защитата на обвиняемите намира искането за неоснователно. В подкрепа на становището за законосъобразност на атакуваното определение са изложени доводи за липса на словестна и текстова идентичност на повдигнатите обвинения срещу тримата обвиняеми, свързана с престъпната дейност на обв. Димов. Твърди се, че не ставало ясно с какво този деец ги е подбудил и подпомогнал, с какво са принудили пострадалите да извършат нещо противно на волята си, какви действия е осъществил всеки от извършителите.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото установи следното:
С определение № 92/ 16.07.2007 г. по нчд № 654/07 г. Старозагорският окръжен съд се е произнесъл по искане на обвиняемите А. С. , А. Д. , П. Х. и М. М. по реда на глава 26 НПК за разглеждане на сл.д. № 254/02 г. на ОСС Стара Загора. Съдът е констатирал, че от привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление по чл.214 НК е изтекъл законовия двугодишен срок и на основание чл.369 ал.1 НПК е дал двумесечен срок на Окръжна прокуратура Стара Загора да упражни правомощията си, като внесе дело за разглеждане с обвинителен акт или с предложение за освобождаването им от наказателна отговорност или със споразумение или да го прекрати.
В изпълнение на определението, Старозагорската окръжна прокуратура внесла обвинителен акт срещу посочените четирима обвиняеми и срещу обвиняемия Г. Д. Д. и било образувано нохд № 808/2007 г. С разпореждане от 24.09.2007 г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на предявяване на материалите по разследването на обвиняемите С. , Х. и М.
В едномесечния срок по чл.369 ал.3 НПК Старозагорската окръжна прокуратура отново внесла делото с обвинителен акт и било образувано нохд № 908/07 г.
С определение от 28.11.2007 г. съдията докладчик намерил, че допуснатите нарушения във връзка с предявяването на разследването не са отстранени, а са допуснати и нови такива и на основание чл.369 ал.4 НПК прекратил наказателното производство срещу четиримата обвиняеми- С. , Д. , Х. и М. По отношение на обвиняемия Г. Д. производството продължило и приключило с присъда.
Върховният касационен съд намира, че определението в частта му, с която наказателното производство е прекратено по отношение на Д. , Х. и М. е незаконосъобразно по следните съображения:
Неправилен е изводът на съда, че постановленията за повдигане на обвинение- съответно от 10.09.2007 г. на А. Д. , от 25.09.2007 г. на М. К. М. и от 10.10.2007 г. на П. И. Х.- не са достатъчно прецизни, поради което било нарушено правото им да разберат в какво точно са обвинени. Тази непрецизност се изразявала в “липса на словестна и текстова идентичност на обвинението, като словестно е посочено, че спрямо тримата, обвиняемият Г. Д. е действал като подбудител и помагач, а текстово е посочена разпоредбата на чл.20 ал.2 НК /съучастие под форма на съизвършителство/ и не са посочени текстовете на чл.20 ал.3 и ал.4 НК”.
Внимателният прочит на постановленията за повдигане на обвинение спрямо тримата обвиняеми не сочи на такъв извод. В тях словестно е отразено, че те са извършили престъплението в съучастие като съизвършители помежду си и с Г. Д. , като подбудител и помагач. Формата на съучастие на Д. , М. и Х. в изпълнителното деяние е ясно отграничена и съответства на текстовото изписване на престъплението- всеки от тях е обвинен по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.2 и т.3 вр. чл.20 ал.2 НК, т.е като извършители. Престъплението, в което те са обвинени е пределно ясно формулирано, и словестно и текстово, поради което няма допуснато нарушение от органа на досъдебното производство, което да е довело до ограничаване правото им на защита.
Формите на съучастническа дейност в извършване на умишлено престъпление са три- извършителство, подбудителство и помагачество. Естествено, когато едно лице действа като извършител с други лица, правната квалификация на деянието по отношение на неговото участие ще е обвързана с разпоредбата на чл.20 ал.2 НК. Съответно, по отношение на подбудителя или помагача текстовото изписване на престъплението ще включва и разпоредбата на чл.20 ал.3 или 4 НК. Така е повдигнато обвинение на Г. Д. и в постановлението, с което той е привлечен към наказателна отговорност е посочена разпоредбата на чл.20 ал.3 и ал.4 НК, защото е прието, че той е действал като подбудител и помагач в задружната престъпна дейност. Недопустимо от правна гледна точка е виждането на съдията докладчик, постановил определението, че в постановленията за повдигане на обвинение на извършителите, следва да се изписва текстово и престъплението, осъществено от подбудителя/помагача.
Следва да се отбележи, че след първото връщане на делото от съда, на обвиняемите, с изключение на А. С. , материалите по делото са предявени по реда на НПК, в тяхно присъствие и в присъствие на упълномощените им защитници. Така констатираното процесуално нарушение е било отстранено, а нови не са допуснати.
Що се отнася до доводите на защитата, в голямата си част те имат отношение към доказаността на повдигнатите обвинения, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Ето защо Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е основателно. Определението следва да бъде частично отменено и делото върнато за разглеждане по същество от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването определение от 28.11.2007 г. по нохд № 908/2007 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е прекратено наказателното производство срещу М. К. М., П. И. Х. и А. Д. Д..
ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за разглеждане по същество от друг състав на съда, по внесения срещу тях обвинителен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: