Р Е Ш Е Н И Е
№ 432
София, 28 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на …двадесети октомври…… две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора ….МАРИЯ МИХАЙЛОВА….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 433 по описа за 2008 година
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Л. Илиев Ч. , В. А. М. и К. И. К. срещу въззивна присъда № 86/ 30.06.2008 г. на Военно-апелативния съд.
В трите жалби се сочи, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в оценъчната дейност на съда при установяване на фактите, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимите- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на жалбоподателите.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че приетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства, а материалният закон е приложен правилно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С присъдата си Военно-апелативния съд отменил оправдателната присъда по нохд № 141/2007 г. на Софийския военен съд и признал подсъдимите Ч. , М. и К. за виновни в това, че в периода от 14.08.2005 г. до 26.08.2005 г., при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, използване на техническо средство и МПС, за М. и при условията на повторност, извършили кражба на дизелово гориво на стойност 202.80 лв., собственост на “Проминвест” ЕООД гр. Б., като до приключване на съдебното следствие откраднатото било заместено и на основание чл.197 ал.3 вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл.26 НК осъдил подсъдимите Ч. и К. на лишаване от свобода за срок от по шест месеца, а подсъдимия М на основание чл.195 ал.1 т.3,т.4,т.5 и т.7 вр. чл.26 НК осъдил на една година лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието на подсъдимите Ч. и К. за срок от три години на осн. чл.66 НК.
Жалбите са неоснователни.
По същество с тях се оспорва авторството на престъплението, като подсъдимите излагат доводи за едностранчива, необективна и превратна оценка на събраните доказателства. Твърдят, че съдът е ценил само тези гласни доказателствени средства, които ги уличават, игнорирал е оправдателните такива и ги е осъдил, въпреки че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Военно-апелативният съд, в изпълнение на правомощията си по чл.313 НПК е извършил цялостна проверка на протестираната от прокурора първоинстанционна присъда. Подложил е на проверка показанията на разпитаните по делото свидетели Ш. , А. , Я. , Б. , Ч. и Т. и с основание е установил, че в тях се съдържат категорични доказателства за извършеното деяние и неговите автори. Първите двама свидетели съобщават, че лично са възприели как Ч. и К. на няколко пъти източват гориво с маркуч от резервоара на комбайна и го наливат в пластмасови туби, а М. е пренасял тубите с автомобил “Жигули”, зелен на цвят. В подкрепа на изводите относно авторството, съдът е взел предвид и показанията на св. Т, който е купувал горивото от подсъдимите. При наличието на посочените свидетелски показания, подкрепени косвено и от показанията на комбайнерите Ч. и Б. , както и от обективните находки за наличие на петна от гориво върху асфалтовата площадка в полигона, отразени в огледния протокол въззивният съд е направил без всякакво съмнение извода, че авторството на престъплението е установено по категоричен начин. Фактическите констатации на съда почиват на пълна и всеобхватна оценка на събраните доказателства, които са преценявани обективно, без извращаване на действителното им съдържание.
Военно-апелативният съд е отговорил подробно на всички направени пред него възражения за недоказаност на авторството, времето и начина на извършване на престъплението и е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 НПК. Изложените съображения, че тезата на подсъдимите за наличие на възможност други лица, с друг автомобил да са извършили кражбата е несъстоятелна, тъй като е опровергана по категоричен начин от събраните по делото преки доказателства изцяло се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразни са и правните съображения на въззивната инстанция, която с оглед установените факти правилно е приела, че подсъдимите са извършили кражбата при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, чрез използване на техническо средство-маркуч и МПС- лек автомобил, а М. и при повторност. Периода на извършване на деянието, както и факта, че горивото е източвано с маркуч също са установени от гласните доказателствени средства. Законосъобразен е и доводът, че след като е безспорно, че дейците са действали задружно в осъществяване на замисленото и са разпределили ролите си, обстоятелството, че е обективно невъзможно да се установи всяко отделно движение на всеки един от тях не води до несъставомерност на извършеното. Липсват основания за отмяна на присъдата и оправдаване на жалбоподателите.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 86/30.06.2008 г. на Военно апелативния съд, постановена по внохд № 141/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: