РЕШЕНИЕ
№ 527
София, 29 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 554/ 2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия Н против въззивно решение № 181 от 16.09.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 372/2008г. на Пловдивския апелативен
съд.
В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК. Иска се въззивното решение да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и постанови връщане на отнетото на основание чл.242, ал.8 НК в полза на държавата превозно средство.
Съображенията, изложени в подкрепа на наведените касационни основания са, че извода на съда, относно наличието на предпоставки за отнемане на превозното средство като послужило за извършване на престъплението е неправилен и то подлежи на връщане. Твърди се, че при определяне размера на наказанието не били преценени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и независимо, че е
2
приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК наказанието очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът не се явяват и не излагат допълнителни съображения към наведените касационни основания.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се
остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Пловдивският апелативен съд с решение № 181 от 16.09.2008г. по в.н.о.х.д. № 372/2008г. е потвърдил присъда № 82 от 21.05.2008г. постановена по н.о.х.д. № 1/2008г. на Хасковския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият Н е признат за виновен в това, че на 11.08.2007г. на ГКПП „ Капитан Андреево“ , без знанието и разрешението на митниците, пренесъл през границата на страната ни с автобус марка „ Мерцедес Бенц“ стоки за търговски цели в големи размери- 21640.45 грама златни накити на обща стойност 584292.15лв., поради което и на основание чл.242 ал.1 б.“д“, предл.1 вр. чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода и „глоба“ в размер на 30000лв.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години.
На основание чл.242, ал.7 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението- 21640.45 грама златни накити.
На основание чл.242, ал.8 НК е отнето в полза на държавата превозното средство, послужило за превозването на стоката, предмет на контрабандата.
Доводът за допуснато нарушение на закона- чл.348, ал.1, т.1 НПК, аргументиран с неправилния извод на решаващите инстанции, че са налице предпоставките на чл.242, ал.8 НК, е неоснователен.
Отнемане в полза на държавата на превозното средство на основание чл.242, ал.8 НК не е наказание, а гражданско- правна последица и то е възможно само при наличието на изрично предвидените в тази разпоредба предпоставки. В конкретния случай както първоинстанционният съд, така и въззивния правилно са преценили обстоятелствата, от значение при решаването на този въпрос. Несъмнено е, че автобуса е послужил за превозването на предмета на контрабандата и това не би могло да се извърши по друг начин. Голямото количество златни накити е наложило опаковането им в 30 пакета, укрити от подсъдимия в специален тайник. С това сериозно са били затруднени митническите органи при извършената проверка. Стоиността на предмета на контрабандата в размер на 584 292.15 лв. многократно надвишава приетия като „ големи размери“ признак от състава на престъплението. Това обстоятелство правилно е преценено при решаване на въпроса за обществената
3
опасност на деянието. Изяснена е и стойността на превозното средство-450 000лв., която е значително по- ниска от стойността на предмета на престьплението. При наличието на тези обстоятелства, правилно съдът е приел, че превозното средство подлежи на отнемане, независимо, че не е собственост на подсъдимия . Касае се до тежко престъпление, с което се засяга не само установения в РБългария митнически режим, поради избягването заплащане на митнически сборове, но се застрашава и митническия режим на страните от Европейския съюз, за където всъщност се е целяло пренасянето на златните
изделия.
Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието.
При решаване на въпроса за размера на наказанието съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му. В достатъчна степен е преценена относителната тежест на смекчаващите обстоятелства, поради което и наложеното по размер наказание към минималното, предвидено за престъплението, не е явно несправедливо. То е съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на целите,предвидени в чл.36 НК. Не са налице основания за по- голямо смекчаване на наказанието, още повече, че по отношение на 4лишаването от свобода“ е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.
Поради изложените съображения и при липсата на сочените касационни основания настоящият състав намери, че въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 181 от 16.09.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 372/2008г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: