Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
София, 06 юли ,2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 26 май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Биляна Чочева
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора И. Чобанова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 135/2010 година.
Производството по чл. 346 и следващите от Н. , е образувано по жалби на подсъдимите: Т. И. Б. от гр. Р. и П. И. П. от същия град, против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 16/2009 г. Като касационни основания в тях се сочат нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Исканията са за отмяна на съдебния акт и подсъдимите оправдани или за връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище, че жалбите са неоснователни, поради което решението следва да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 Н. , за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 205/01.12.2009 г., Великотърновският апелативен съд, е изменил присъда № 152/06.11.2008 г., постановена по нохд № 97/2008 г., на Окръжен съд гр. Р., като е преквалифицирал деянията на подс. Т. И. Б. и П. И. П. извършени пред периода м. февруари 2004 г. до 17 март 2004 г. в гр. Р., в такива по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и 6, вр. ал. 2, т. 4 НК – за двамата и вр. чл. 18, ал. 2 НК за подс. П. и ги е оправдал по обвинението за извършването им във връзка с чл. 213а, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, намалявайки и наказанието на подс. П. П. от шест на пет години лишаване от свобода.
Със същото решение е преквалифицирал и деянията на двамата подсъдими извършени през същият период в гр. Р., в такива по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и 6, вр. ал. 2, т. 4 НК, като ги е оправдал по обвинението да са извършени във връзка с 213а, ал. 2, т. 1 НК и чл. 20, ал. 2 НК. Намалил е наказанието на подс. П. П. от седем на шест години лишаване от свобода и глобата от 8 000 лв. на 6 000 лв., както и общото му наказание определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК – на шест години лишаване от свобода и 6 000 лв. глоба.
По реда на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определил за всеки един „строг” първоначален режим за наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно в затвор.
Със същото решение са преквалифицирани и деянията на подс. С. И. И. и Ц. Н. С., за които съдебният акт е влязъл в законна сила.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърдение за ограничаване правото на защита от въззивната инстанция, не обсъждане на събрани доказателства и за липса на мотиви досежно направени възражения.
Оплакването е основателно. При извършената проверка бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита, на подсъдимите. В допълнението към въззивната жалба, подс. Т. Б. е направил няколко конкретни доказателствени искания, за изясняване на обстоятелства по делото, свързани с неговата позиция. С протоколно определение от 10.04.2009 г., въззивният съд е постановил, че ще се произнесе след даване ход на делото и становища на останалите страни. Това той не е сторил в следващите съдебни заседания, като по този начин е нарушил съществено правото му на защита – възможността да участва активно в процеса, за събиране и проверка на доказателства и по този начин да защити поддържаната постоянно в него позиция. Нарушението е съществено, тъй като мълчаливото недопускане на исканите доказателства, безсъмнено води до ограничаване на това право.
Въззивният съд не е обсъдил в мотивите си при наличните различни твърдения в показанията на св. Й, какво точно потвърждава от всички казани изрази и какво приема, който въпрос е от изключителна важност за установяване извършена ли е или не принуда, кой я е осъществил – лично подсъдимия или чрез някой друг и по какъв начин, за да бъде осъществено изпълнителното деяние на престъплението. Пълната и подробна преценка е била крайно необходима в случая, тъй като в едни от показанията му, прочетени в с. з. – тези от 07.10.2004 г., казва:, „… но към мен или мои близки не е упражнявано физическо насилие и не са отправяни преки словесни заплахи”. От мотивите на този съд не става ясно какво точно е казал подс. Б. като заплаха – стр. 17, дали тя е била едновременно произнесена от него и подс. Илиев.
В мотивите не са били обсъдени данните от СРС, за разговора на св. Й със св. Г при подписване на записа на заповед, показанията на св. П че пред него никой не го е заплашвал, М. , М. , Г. , В. , Й. , Д. и П. – нотариус, която говори за липса на външни признаци на притеснение, св. Т, подс. И. , наличието на редица писмени доказателства и показанията на св. Г установяващи противоречия в показанията на св. Й.
Не отговарят на изискванията на закона онези мотиви, в които съдът по установяване на правно – релевантните факти, подминава противоречията на доказателствените материали, не обсъжда събрани доказателства и не дава отговор на съществени доводи на страните. Липсата на мотиви в тази връзка ограничава както правото на жалбоподателя да получи отговор на направените възражения, така и възможността касационната инстанция да извърши проверка по направените касационни оплаквания. Смисълът в мотивирането на актовете на съда е да се защитят спорещите страни срещу произволни решения, които биха могли в сериозна степен да накърнят интересите им. При противоречия на доказателствените материали въпросът, кои от тях да се кредитират като достоверни се решава на основата на вътрешната им логичност и последователност и съпоставяне помежду си. Налице е липса на мотиви когато второинстанционният съд не е обсъдил събрани доказателства, на които се позовава жалбоподателя, не е отговорил или декларативно е отговорил на конкретни доводи с които е оспорена оценката на доказателствата.
Ето защо, поради допуснатите съществени процесуални нарушения, въззивният съдебен акт следва да бъде отменен изцяло, на основание чл. 347, ал. 2 Н. , по отношение и на необжалвалите подсъдими и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
С оглед на този извод е безпредметно обсъждането на възраженията по останалите касационни основания, които следва да се имат в пред вид при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 Н. , съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я изцяло въззивно решение № 205/01.12.2009 г., постановено по внохд № 16/2009 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение.
В Р Ъ Щ А делото на същия съд, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: