Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр. София, 10 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Н. Цекова ………………………………. в присъствието на прокурора …..…… М. Михайлова …………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 317 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по реда на чл. 424 вр. чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на осъдения Ц. А. К. за възобновяване на н. о. х. д. № 781/05 г. по описа на Окръжен съд – гр. П., отменяване на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането се твърди, че задочно осъденият не е знаел за съдебното производство, проведено в нарушение на чл. 268 (отм) НПК, а за постановената присъда е узнал на 8.03.2008 г. Излагат се също доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
В откритото съдебно заседание защитникът на осъдения (адв. Атанасова) се придържа към доводите, залегнали в искането.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията на страните, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
Искането за възобновяване е ОСНОВАТЕЛНО
С присъда № 92 от 13.10.2005 г. по н. о. х. д. № 781/05 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият Ц. А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 НК и осъден на пет години лишаване от свобода. Със същата присъда е призната за виновна и подсъдимата С. за престъпление по чл. 215, ал. 1 НК. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата само за датата на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК, а Върховният касационен съд е оставил въззивното решение в сила.
От материалите по делото се установява, че на 26.07.2001 г. (по дознание № ЗВ2865/00 г.), осъденият К. e бил привлечен и разпитан като уличен за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, като на дознателя е съобщил и актуалното си местоживеене – гр. П., ул. „.. Батенберг І” № 1, ет. 1, ап. 1. След преобразуване на дознанието в следствено дело, водещият разследването е поискал и получил справка за постоянното местоживеене на осъдения – гр. П., ул. „Петър Бонев”, № 20, ет. 3, ап. 10, както и за настоящия му адрес – гр. П., ул. „.. Батенберг І” № 20, ет. 3, ап. 10. Изпратил призовка на регистрирания като настоящ адрес, която на 19.05.2005 г. получил бащата на К. Призован за същия ден, задочно осъденият не се явил през следователя, който отправил запитване и получил информация (от сектор КИАД – РДВР), че според регистрираните отбелязвания, на 27.03.2003 г. Ц. К. е излязъл зад граница и липсват данни да се е завърнал в страната. При това положение следователят приел, че са налице предпоставките на чл. 268, ал. 3, т. 3 НПК (отм.) и на 30.06.2005 г. предявил ново обвинение по чл. 199, ал. 1 т. 3 НК в отсъствието на К. , на основание на чл. 217а НПК. По същия начин приключил и разследването.
След образуване на съдебното производство (н. о. х. д. № 781/05 г.) по внесения обвинителен акт, Пазарджишкият окръжен съд насрочил делото за разглеждане в открито заседание и призовал Ц. К. от адреса, посочен като постоянно местоживеене в адресната справка – гр. П., ул. „Петър Бонев”, № 20, ет. 3, ап. 10. Призовката, макар и изпратена на този адрес, била връчена на служебния защитник. Съдът също поискал сведения от регионалната полицейска дирекция за задграничните пътувания на К. и отново се потвърдила съществуващата в тази връзка информация. Затова, първоинстанционният състав приел, че подсъдимият е нередовно призован, но отсъствието няма да попречи за разкриване на обективната истина и пристъпил към разглеждане на делото по реда на задочното производство, назначил друг служебен защитник, а на 13.10.2005 г. произнесъл срещу К. осъдителна присъда.
Изложеното дотук показва ясно, че първоинстанционният съд не е проверил грижливо и задълбочено за съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, както и сам не е предприел необходимите мерки да осигури присъствието на К. преди да разгледа и да реши делото задочно.
В конкретния случай на досъдебното производство по реда на 217а НПК (отм.) е било предявено ново обвинение за по-тежко наказуемо престъпление без наличието на коя да е от предпоставките по чл. 268 НПК (отм.). Органите на досъдебното производство формално са се позовали на разпоредбата на чл. 268, ал. 3 т. 3 НПК (отм.), съобразявайки единствено данните за задграничното пътуване на Ц. К. Сами по себе си обаче тези данни не са били достатъчни, за да подкрепят безспорна констатация, че лицето е напуснало българската територия и се укрива с неизвестно местоживеене в чужбина. Поначало по делото липсват данни органите на досъдебното производство да са положили видимо сериозни усилия ефективно да издирят местоживеенето на К. , за да може да присъства лично при извършване на процесуално-следствените действия. Той дори не е бил призоваван от адреса, който е заявил пред дознателя и с него не е била потърсена повече връзка чрез адреса, на който призовка е получил бащата. Следователно и органите на досъдебното производство не са имали основание да приемат, че поведението на осъдения представлява недвусмислен отказ от правото му да участва в процеса лично и самостоятелно да осъществява своята защита.
Процесуалните правила за задочното производство, които са еднакво приложими на досъдебното и на съдебното производство, подлежат на стриктно съблюдаване във всеки стадий на процеса. Затова присъствието на съществено процесуално нарушение, започнало още в хода на разследване (напълно възпроизведено и от съда) позволява в случая да се приеме, че задочно осъденият не е знаел по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК за наказателното преследване, включително за постановената осъдителна присъда. За нея той обективно е узнал на 08.03.2008 г., когато е бил задържан за изпълнение на наложеното наказание, поради което процесуално допустимото искане, направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК, следва да бъде уважено. Налице са законните предпоставки за отменяване на влязлата в сила присъдата по реда на възобновяването в частта по отношение на задочно осъдения К. След като същественото процесуално нарушение е допуснато още на досъдебното производство, с оглед разпоредбата на чл. 425 ал. 2 от НПК, делото следва да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане, което да започне от стадия на разследване, когато е започнало задочното производство.
Не се налага изменяване на мярката за неотклонение на Ц. А. К., която е „Подписка”.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 424, вр. чл. 423 от НПК,
Р Е И И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н. о. х. д. № 781/05 г. по описа на Окръжен съд – гр. П. в частта, с която Ц. А. К. е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК на пет години лишаване от свобода и отменява присъда № 92 от 13.10.2005 г. по н. о. х. д. № 781/05 г. на Окръжен съд – гр. П. в тази част, включително за разноските в размер на 867 лева. Връща делото на прокурора от Окръжна прокуратура – гр. П. за ново разглеждане, което да започне от стадия на разследване.
Потвърждава мярката за неотклонение на Ц. А. К. – „Подписка”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: