Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
София, 27 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Жанина Начева
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 489/2008 г. година.
Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационни жалби на подс. В. Г. Г. от гр. З. и тъжителят и частен обвинител К. Г. Г. от с. гр., против въззивно решение на Смолянския окръжен съд, постановено по внчхд № 33/2007 г. И в двете се правят оплаквания за нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че и двете жалби са основателни и следва да бъдат уважени.
Върховният касационен съд, в пределите на касационата проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 73/19.06.2007 г., постановено по внчхд № 33/2007 г., Смолянският окръжен съд, е изменил присъда № 20/01.02.2007 г., постановена по нчхд № 173/2006 г., на Златоградския районен съд, в частта с която В. Г. Г. е оправдан по внесеното обвинение, по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, като я е отменил и вместо нея го е признал за виновен в това, че в писмено становище по гр. д. № 61/2006 г., на същия съд, е разгласил позорно обстоятелство и е приписал престъпление „убийство”, на К. Г. , като е посочил, че в продължение на години, адв. Г е разтакавал уважавания от целия град г. и резултата е налице, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 и чл. 55, ал. 2 НК, го е осъдил на 2 500 лв. „глоба”.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По жалбата на подс. В. Г. Г.:
Жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като е била депозирана преди определението на ВКС, 1 н. о., № 84/23.09.2008 г., по н. ч. д. № 501/2008 г., отменящо разпореждането за връщането й и с оглед незаконосъобразността на въззивното решение в частта му, че не подлежи на обжалване или протестиране.
Атакува се осъдителната част на посоченото решение, което по своята същност представлява нова присъда и подлежи на касационен контрол, по силата на чл. 346, т. 2 НПК, с твърдения по същество за нарушение на закона и процесуални нарушения.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. По същество, от една страна липсват мотиви на въззивния съд, досежно постановяване на осъдителния диспозитив, за извършено деяние по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, а от друга е налице и съществено противоречие в мотивите при определяне вида на наказанието и между мотивите и диспозитива на решението.
Приемайки нови правни изводи в тази част, въззивният съд е следвало да посочи въз основа на какви доказателства се изграждат те, приема ли или не установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, какви са казаните думи, какво е разгласеното позорно обстоятелство и защо е такова, кой е този друг начин за разпространяването му, как е приписано престъплението. Следвало е точно да мотивира обективната и субективна страна на престъплението и обсъди въпросите, посочени в разпоредбите на чл. 301, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като за пръв път постановява осъдителна присъда по това обвинение. В случая, формулираните правни изводи за виновно поведение на подс. В. Г. са лишени от каквато и да е фактическа и доказателствена основа.
В този смисъл, няма никакви изложени мотиви от този съд, поради което и не може да се провери законосъобразността на съдебния акт в тази му част.
В мотивите и диспозитива на решението, съществува съществено противоречие, относно обвинението за приписване на престъпление „убийство”. В първите, на стр. 2, съдът се е задоволил само с едно изречение да посочи, че „жалбата е основателна, тъй като казаните думи в който резултата е ясен, винаги определят „клевета”, която е разпространена по друг начин, поради което присъдата в тази част следва бъде отменена и постановена друга, с която подсъдимия да бъде осъден”. Това е всичко с което е мотивиран последният извод, при наличието на оправдателна такава от решаващия съд. В диспозитива на решението, вече е посочено, че подс. В. Г. е приписал и престъпление „убийство” на К. Г. , за което няма нито ред в мотивите му и не става ясно, какво в същност приема.
Освен това, налице е съществено противоречие и при определяне на наказанието на подс. В. Г. На цитираната страница от мотивите, която е и единствената е посочено, че то следва да се определи при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, а са приложени разпоредбите на чл. 55, ал. 2 НК, т. е., при изключителни или многобройни такива обстоятелства. По този начин не може да бъде проверена действителната воля на съда при определяне размера на наказанието.
По жалбата на частния тъжител К. Г. Г.:
С оглед на посоченото по – горе в мотивите, за допустимостта на касационно обжалване в осъдителната част на решението, се атакуват не наложеното кумулативно наказание „обществено порицание” и непроизнасяне по предявеният граждански иск.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Допуснато е нарушение на закона. Съгласно разпоредбите на чл. 148, ал. 2 НК, за извършеното престъпление е предвидено кумулативно и наказанието „обществено порицание”, наред с наказанието „глоба”. Като не го е наложил на подс. В. Г. , въззивният съд е допуснал съществено нарушение на закона, което налага с оглед на твърдението в жалбата на частния тъжител и разпоредбите на чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, да се отмени решението в тази част и делото върнато за ново разглеждане.
По делото липсват каквито и да било мотиви, и по отношение на предявеният граждански иск от пострадалия К. Г. А това е било абсолютно задължително в случая, с оглед на постановеното осъждане, за извършеното престъпление. Постановявайки, че потвърждава първоинстанционната присъда в останалата й част, която включва и отхвърлителен диспозитив, досежно гражданския иск, въззивният съд е бил задължен да изложи мотиви, защо след като е приел, че подс. В. Г. е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2 НК, не следва да бъде уважен предявеният граждански иск от тъжителя К. Г. , така както го задължават разпоредбите на чл. 301, ал. 1, т. 10 и чл. 307 НПК.
С оглед на всичко изложено по – горе по отношение и на двете жалби, въззивното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част, както и в частта с която е потвърдена първоинстанционната присъда за отхвърляне на предявеният граждански иск от К. Г. и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 1 и 2 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение, на Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я въззивно решение № 73/19.06.2007 г., постановено по внчхд № 33/2007 г., на Смолянския окръжен съд в частта, с която подс. В. Г. Г. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК, на „глоба” от 2 500 лв., при условията на чл. 55, ал. 2 НК и в частта с която е потвърдена първоинстанционната присъда № 20/01.02.2007 г., по нчхд № 173/2006 г., Златоградския районен съд, за отхвърляне на предявения от К. Г. Г. граждански иск, за претърпени неимуществени вреди в размер на 600 лв. и В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане в тези части, от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: