Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
София, 20 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 304/2008 година
Производството е образувано по повод касационен протест на Апелативна прокуратура гр. С. против решение № 151 от 21.04.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 170/2008г. на Софийския апелативен съд.
В протеста се правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Заявява, че поради превратното тълкуване на доказателствените материали, съдът е направил и погрешния извод за невиновност на подсъдимия по чл.313, ал.2 НК.
Защитникът за подсъдимия намира протеста за неоснователен и прави искане въззивното решение да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Софийският апелативен съд с решение № 151 от 21.04.2008г. по в.н.о.х.д. № 170/2008г. е изменил присъда № 32 от 26.10.2007г. постановена по н.о.х.д. № 1359/2005г. на Софийски градски съд, в частта й , с която подсъдимият Д е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.313,ал.2 НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, като вместо това признал подсъдимия за виновен по чл.313, ал.1 НК и поради изтекла давност не го наказал, оправдал го е по обвинението по чл.313, ал.2 НК.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е неоснователен.
Съображенията, изложени в подкрепа на това касационно основание са, че „поради неправилна оценка и превратен анализ на доказателствата”, е опорочено вътрешното убеждение на съда и неправилно е прието, че деянието е несъставомерно по чл.313, ал.2 НК ,а се касае до такова по чл.313, ал.1 НК. Посочва се, че „ този извод на въззивния съд е необоснован и е в съществено противоречие със събраните по делото доказателства” след което по същество без да се оспорват приетите за установени факти, се излага становището по правилното приложение на материалния закон.
Настоящият състав намира, че макар в протеста да се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по същество се излагат съображения за „ необоснованост” на въззивното решение. Този извод се налага както от няколкократното посочване в касационния протест, че решението е необосновано, така и от липсата на конкретизиране кои доказателствени средства са тълкувани превратно и кои са преценени неправилно. Въззивното решение би било постановено в нарушение на чл.14, ал.1 НПК ако вътрешното убеждение на съда е основано не на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, когато доказателствените материали не са преценявани в тяхната съвкупност и логическа връзка, както и ако са пренебрегнати доказателствени средства, без да се изложат съображения за това. По делото обаче и за двете съдебни инстанции спор по фактите, свързани с предмета на доказване , не е имало. Единственото различие е в извода дали инкриминираният документ е съставен с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, както изисква чл.313, ал.2 НК. По този въпрос съображенията на въззивният съд са правилни. Въз основа на цялостна преценка на доказателствените материали до друг,установен по несъмнен начин извод не би могло да се достигне, поради което и настоящият състав споделя изцяло съображенията на въззивния съд относно недоказаността на обвинението, че подсъдимият е подписал инкриминираната данъчна декларация именно с цел да избегне дължими данъци. След като по делото е прието, че е невъзможно установяването на данъчно задължение поради липсата на доказателства, че през периода дружеството е реализирало печалба, която е подлежала на облагане респ.налице са били основания за заплащане на данъци, специалната цел по чл.313, ал.2 НК не е доказана и правилно е прието, че се касае до деяние по чл.313, ал.1 НК.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че сочените в протеста касационни основания не са налице и въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 151 от 21.04.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 170/2008г. на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: