Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
София, 24 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 324/2008 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1 т.5 НПК.
Осъдената С. Т. М. е направила искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 255/2007г. на Окръжен съд гр. К. и отмяна на постановеното по него решение, поради допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК.
В съдебно заседание осъдената поддържа искането си по изложените в него съображения, като твърди, че е осъдената за престъпление, което не е извършвала.
Гражданският ищец и частен обвинител не се явява и не взема становище по искането за възобновяване на наказателното дело.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че не са налице посочените в искането касационни основания, поради което и искането за възобновяване следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона шестмесечен срок, от лице, което има право на такова и касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.
Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните:
Кърджалийският окръжен съд с решение № 136 от 05.12.2007г. по в.н.о.х.д. № 255/2007г. е потвърдил присъда № 160 от 12.09.2007г. постановена по н.о.х.д. № 168/2007г. на Момчилградския районен съд.
С присъдата подсъдимата С. Т. М. е призната за виновна в това, че на 13.01.2007г- в гр. К. причинила лека телесна повреда на Н. И. Т. , в качеството й на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата й, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1 във вр. чл.130, ал.2 и чл.54 НК и е наложено наказание „ пробация” , с пробационни мерки- „ задължителна регистрация по настоящ адрес „ за срок от десет месеца и „ задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от десет месецаважен е и граждански иск за неимуществени вреди в размер на 500лв. ведно със законната лихва, считано от 13.01.2007г.
Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирано с неоснователното отхвърляне показанията на посочените от осъдената свидетели и изграждане на вътрешното убеждение на съда единствено на показанията на пострадалата свидетелка е неоснователно. По своята същност това възражение не представлява нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, а касае обосноваността на съдебния акт, която обаче не може да бъде предмет на проверка от настоящата инстанция, извън преценката, дали при събирането и проверката на доказателствата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият състав намира, че при разглеждането на делото не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правилаважени изцяло са доказателствените искания на осъдената. В съответствие с чл.339, ал.2 във вр. чл.305, ал.3 НПК в мотивите е посочено въз основа на кои доказателствени материали съдът е основал извода си относно фактите по делото, свързани с авторството на деянието. Посочено е защо не се приемат за достоверни показанията на свид. Колева- малолетна дъщеря на подсъдимата и свид. Мустафа, независимо, че те са в синхрон с обясненията на подсъдимата. Преценката на тези гласни доказателства е правилна и тя се споделя от настоящия състав, тъй като тя е логическа и е извършено при спазване на изискванията на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 НПК. Доказателствените средства са преценявани в тяхната съвкупност, а не изолирано или превратно. При наличието на противоречиви доказателствени материали право на решаващите съдилища е да даде вяра на едни и да отхвърли други, като негово задължение е единствено да изложи съображения за това, което и по делото е сторено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, а при приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно. Осъществени са както обективните, така и субективни признаци на чл.131, ал.1, т.1 във вр. чл.130, ал.2 НК.
Наложеното наказание „ пробация” с определените две задължителни по закон пробационни мерки, не е явно несправедливо. При определянето на наказанието са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с изискванията на чл.35 и чл.36 НК, настоящият състав намира, че не е налице и нарушение по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК .
Поради изложените съображения Върховният касационен съд, намери, че по отношение на влезлия в сила съдебен акт не са налице основания за отмяна по реда на възобновяването и искането на осъдената следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424, ал.1 във вр. чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Т. М. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 136 от 05.12.2007г. постановено по в.н.о.х.д. № 225/2007г. на Кърджалийския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: