Р Е Ш Е Н И Е
№ 492
София, 27 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 508/2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия С. И. С. против въззивно решение № 130 от 07.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 229/2008г. на Варненския апелативен съд.
В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1 ,т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен и алтернативно- връщане да делото за ново разглеждане.
Съображенията, изложени в подкрепа на сочените касационни основания са, че неизяснени останали механизма на произшествието, допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, момента на настъпване на смъртта на пострадалия, както и степента на допуснатите от последния нарушения при движението му. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.15 НК имащи за последица признаването на подсъдимия за невинен.
Гражданските ищци не се явяват, не вземат и писмено становище по касационната жалба.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Варненският апелативен съд с решение № 130 от 07.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 229/2008г. е потвърдил присъда № 42 от 09.04.2008г. постановена по н.о.х.д. № 360/2008г. на Варненския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият С. И. С. е признат за виновен в това, че на 05.07.2007г. на вътрешен път във Фериботен комплекс гр. В., при управление на МПС , нарушил правилата за движение чл.47 и чл.48,пр.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. П. Н. , поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” във вр. чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от пет години. Подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три годиниважени са граждански искове за неимуществени вреди в полза на Ж. В. Н. в размер на 30000лв. и по 15000лв. за П. Н. П. и А. Н. П., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон са неоснователни.
Възражението, че неправилно е отказано събирането на нови доказателства и с това фактите и обстоятелствата по делото са останали неизяснени, е неоснователно.
Видно от данните по делото, още на досъдебното производство защитата на подсъдимия е направила искане за прилагането на пътна карта, както и разпит на медицинското лице, което е констатирало на място смъртта на пострадалия. Това доказателствено искане мотивирано е било оставено без уважение от разследващия орган. Преди даване ход на делото в съдебното заседание пред първата инстанция становището на защитата е било, да не се дава ход на делото, то да се върне за допълнително разследване, при което се съберат поисканите от тях доказателства. Съдът е приел искането за неоснователно, мотивирал е становището си по направените искания и дал ход за разглеждане на делото. В изпълнение на задълженията си преди приключване на съдебното следствие страните са взели становище по необходимостта от събиране и на други доказателства, като видно от протокола от съдебното заседание и защитата на подсъдимия е заявила, че не се налага събирането на други доказателства. Пред въззивния съд защитата също не е поискала събирането на други доказателства. Независимо, че решаващите инстанции по закон са задължени и по свой почин да събират доказателства, в конкретния случай настоящият състав намира,че такова не се е налагало. Задълженията на съда в тази посока са само ако от доказателствените материали не са изяснени някои от обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване, а в конкретния случай това не е налице.
При разглеждане на делото и от двете съдебни инстанции са събрани достатъчни по обем доказателства, свързани с пълното изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. При събирането и преценката на доказателствените материали не са допуснати нарушения, които да опорочават вътрешното убеждение на съда по всички въпроси, касаещи вината на подсъдимия. Възражението, че неизяснен е останал механизма на произшествието, както и че е налице противоречие по въпроса, кои правила за безопасно движение е допуснал подсъдимия, не се приема от настоящия състав. Механизма на произшествието е изяснен от заключението на автотехническата експертиза, като при изслушването на експерта в съдебно заседание подсъдимият чрез защитниците си е поставял допълнителни въпроси, на които е отговорено изчерпателностановено е по несъмнен начин характера на кръстовището, на което е настъпил удара, както и какво е било дължимото правомерно поведение на подсъдимия, при което удара не би настъпил. Изяснено е какво се е имало предвид в писменото заключение по отношение на кръстовището, поради което изводите на съда по този въпрос за правилни. Поначало всеки водач на превозно средство, при приближаване на какъвто и да е вид кръстовище, е длъжен да съобразява скоростта си, за да има възможност да осигури предимство за преминаване през същото на други участници в движението. В случая на подсъдимия е предстояло навлизане в нерегулирано кръстовище, при което предимството е на дясностоящия т.е. на пострадалия, когото подсъдимият своевременно е имал възможност да възприеме и реагира адекватно.
При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Безспорни са допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, като настоящият състав изцяло споделя съображенията на въззивната инстанция по този въпрос. Тези нарушения, както и приетото съпричиняване от страна на пострадалия, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при разглеждане на делото не да допуснати нарушения по смисъла на чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК и искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане не следва да се уважи.
Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. То се аргументира с осъждането на подсъдимия за деяние, което не е престъпление тъй като било „случайно” по смисъла на чл.15 НК. При случайното деяние деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При допуснатите нарушения на правилата за движение не може да се приеме, че подсъдимият не е могъл да предвиди тези последици. Касае се до непредпазливо деяние, при което деецът макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Поради изложените съображения и при липсата да сочените касационни основания въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130 от 07.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 229/2008г. на Варненския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: