Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
София, 26 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЮРИЙ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Борислав Йотов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 453/2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Ф против въззивно решение № 87 от 15.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 117/2008г. на Бургаския апелативен съд.
В касационната жалба се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК, което се поддържа и в съдебното заседание. Иска се решението да бъде изменено, като се приложи чл.66, ал.1 НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Бургаският апелативен съд с решение № 87 от 15.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 117/ 2008г. е потвърдил присъда № 25 от 28.02.2008г. постановена по н.о.х.д. № 245/2006г. на Бургаския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият Ф е признат за виновен в извършването на престъпления както следва: по чл.321, ал.2 във вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК и осъден на две години лишаване от свобода; по чл.159в пр.2 във вр. чл.159б, ал.2 вр. с ал.1 във вр. с чл.159а ал.2, т.6 и във вр. чл.55,ал.1 т.1 НК и е осъден на две години лишаване от свобода; по чл.159в пр.2 във вр. чл.159б, ал.2 във вр. чл.159а ал.2 т.6 във вр. с ал.1, т.4 и чл.55, ал.1 т.1 НК и е осъден на две години лишаване от свобода; по чл.182а ал.1 във вр. чл.20, ал.2, чл.26, ал.1 и във вр. чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание- 800лв. глоба в полза на държавата.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „ общ” режим, както и глоба в полза на държавата в размер на 800лв.
На основание чл.53 б.”а” НК е отнет в полза на държавата лек автомобил „Опел- Вектра” собственост на подсъдимия.
Доводът за явна несправедливост на наказанието, изразяваща се в неправилния отказ на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода, е неоснователен.
При определяне на наказанието съдебните инстанции съдебните са събрали достатъчни доказателства, имащи отношение при решаване на въпроса за тежестта на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за да се постегнат предвидените в чл.36 НК цели. Характера на проведеното съдебно производство, задължително е изисквал наказанието да се определи при условията на чл.55, ал.1,т.1 НК, поради което и съдът е изпълнил това си задължение. В рамките на предвидените от закона размери въззивният съд правилно е приел, че съответното на извършените престъпления наказание е наложеното от първия съд. Справедливо е преценено, че общо наложеното на основание чл.23, ал.1 НК наказание следва да се изтърпи ефективно. Липсата на минали осъждания не е единствената предпоставка при решаване на въпроса за приложението на условното осъждане. Задължение на съда е да извърши преценка дали целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието и такава преценка е извършена. Настоящият състав намира, че с отказа да се приложи чл.66, ал.1 НК въззивният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 НПК. Невярно е и възражението, че недопустимо при решаване на въпроса дали е приложима разпоредбата на чл.66, ал.1 НК съдът приоритетно е преценявал дали с такова наказание ще бъдат постигнати целите на генералната превенция, а не дали ще се постигне поправянето на подсъдимия. В атакувания съдебен акт са изложени съображения както за личната, така и за генералната превенция, при което правилен е извода, че с прилагането на чл.66, ал.1 НК по отношение на подсъдимия не могат да се постигнат предвидените в съвкупност цели по чл.36 НК.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не е допуснато соченото касационно основание и то следва да се остави в сила
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 87 от 15.07.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 117/2008г. на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: