Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
София, 24 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 438/2008 година
Производството е образувано по повод касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Т. против постановената от въззивния съд нова присъда № 124 от 09.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 151/2007г. на Търговищкия окръжен съд.
В протеста се правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348, ал.1 ,т.1 и 2 НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от същия съд.
Защитникът на подсъдимия намира протеста за неоснователен, твърди, че при постановяване на новата присъда не са допуснати никакви нарушения, поради което и тя следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Търговищкият окръжен съд с присъда № 124 от 09.07.2008г. по в.н.о.х.д. № 151/2007г. е отменил изцяло присъда № 141 от 14.05.2008г. постановена по н.о.х.д. № 66/2008г. на Поповския районен съд, с която подсъдимият А. И. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 В, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 НК и осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „ лек „ режим, на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено с присъда по н.о.х.д. № 417/2007г. на същия съд, като ПРИЗНАЛ подсъдимия А. И. А. за невинен в това, че на 31.12.2007г. около 04.00 часа, в гр. П., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 331/2007г. на началника на РПУ-Попово, в сила от 15.05.2007г. за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство, извършил същото деяние, като управлявал микробус „ С. Д. ” , поради което го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.343В, ал.2 вр. с ал.1 НК.
Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи по същество в липсата на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, е основателен.
При разглеждане на делото от въззивния съд не са били събирани нови доказателства, като изводите на тази инстанция са резултат на преценката на доказателствените материали, които са събрани от първия съд, но е направен друг извод по основния въпрос- автор ли е на деянието подсъдимия. Безспорно по делото са налице две взаимно изключващи се версии по отношение на въпроса кой е управлявал моторното превозно средство. Събраните доказателства също са противоречиви, като едните са в подкрепа на обвинението, а другите са относими към позицията на подсъдимия, че на инкриминираната дата превозното средство не е било управлявано от него. Наличието на тези противоречиви доказателствени средства налага и едно по-задълбочено изследване и то не изолирано, а в тяхната съвкупност, като се отчитат безспорно и съществуващите противоречия и неточности в показанията на всеки един от свидетелите, обслужващи двете тези- на обвинението и на защитата.
Настоящият състав намира, че взетото от въззивния съд решение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което и е нарушен основния принцип по чл.14, ал.1 НПК. Изолирано са преценявани показанията на свид. Иванова, Х. и С. , като не са спазени правилата на формалната логика. Вторият съд не е отчел наличието на нелогични твърдения в показанията на тези свидетели, които изцяло са опровергани от показанията на незаинтересованите свид. Вълчев, С. , Х. и Ц. Необяснимо е защо са елиминирани показанията на свид. Вълчев, който е и очевидец и последователно изяснява всички обстоятелства, имащи значение за изясняване на спорния въпрос- подсъдимият или друго лице е управлявало моторното превозно средство. В показанията на този свидетел не е налице нито непоследователност, нито някакво съмнение за изопачаване на истината, които да дават основание за извод, че те са недостоверни. Всъщност изключването на тези показания въззивният съд очевидно е сторил поради твърдението, че за секунди свидетелят е преустановил наблюдението на автомобила, но това не сочи на възможността, приета от съда, именно тогава И. да се е качила и да е поела управлението му. Това е така поради обстоятелството, че в нито един момент незаинтересованите свидетели не са видели с подсъдимия да има жена, напротив свид. Вълчев е категоричен, че именно подсъдимият е поел управлението на автомобила. Не без значение по този въпрос са и обясненията, които свид. Хюсеинов е дал непосредствено след установяване на деянието, преди да е имал възможност да се срещне с подсъдимия. Различията в позицията на този свидетел не са изследвани в логическата им връзка, не е даден отговор защо се приемат за достоверни показанията, дадени на досъдебното производство, а не показанията на свидетелите, пред които още преди образуване на същото, той е обяснил кой е управлявал моторното превозно средство. Извън вниманието на съда е оставал факта, че когато свид. Христов и С. сутринта са отишли в дома на подсъдимия на два пъти никой не им е отворил. Даденото обяснение от него и свид. Иванова могат да се преценяват и по друг начин, а с оглед на съществените противоречия в показанията на И. , задължават съда да прецени дали са достоверни, или са резултат на желание да се помогне на подсъдимия.
Настоящият състав намира, че при едно всестранно и в пълнота изследване на всички обстоятелства по делото, при една логична и прецизна преценка на доказателствената съвкупност , въззивният съд би стигнал до други изводи. Допуснатото нарушение при формиране на вътрешното убеждение е съществено и основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото с оглед проверка на достоверността на показанията на свид. Хюсеинов следва да се направи опит той да бъде разпитан непосредствено от въззивния съд, макар и при съществуваща хипотеза на включване на показанията му по реда на чл.281,ал.3 във вр. с ал.1, т.5 НПК в доказателствената съвкупност такава преценка е възможна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 124 от 09.07.2008г. постановена по в.н.о.х.д. № 151/2008г. на Окръжен съд гр. Т. и връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решенето не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: