Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
София, 10 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Пламен Пачев
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 359/2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба на подсъдимия Н. К. М. против въззивно решение № 96 от 22.05.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 94/2008г. на Великотърновския апелативен съд.
В касационната жалба се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- основание по чл.348, ал.1 ,т. 3 НПК, който се поддържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия.
Съображенията, изложени в подкрепа на посоченото касационно основание са, че при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, съдът неоправдано е преценил, че не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК и като не е отложил изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода е наложил едно явно несправедливо наказание. По тези съображение се иска от настоящата инстанция да измени решението, като приложи чл.66, ал.1 НК.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна, не е допуснато соченото нарушение и въззивното решение следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Великотърновският апелативен съд с решение № 96 от 22.05.2008г. по в.н.о.х.д. № 94/2008г. е потвърдил присъда № 29 от 19.03.2008г. постановена по н.о.х.д. № 39/ 2008г. на Русенския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият Н е признат за виновен и осъден в извършването на престъпления по чл.257, ал.1, пр.1/отм./ , вр. с чл.255, ал.1, пр.2/ изм./ вр. чл.26,ал.1 и чл.2, ал.2 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК и по чл.257, ал.1, пр.1/ отм./, чл.чл.256/изм./, чл.2, ал.2 и чл.55, ал.1,т.1 НК , определени са му наказания от по една година и единадесет месеца лишаване от свобода и глоба в размер по 4000лв.
На основание чл.25 във вр. чл.23, ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание за престъпленията по това дело и тези, които са му определени по н.о.х.д. № 346/2006г. на Русенския окръжен съд и н.о.х.д. № 713/2006г. на Плевенския окръжен съд в размер на най- тежкото, а именно една година и единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „ общ” режим и глоба в размер на 4000лв. Постановено е при изпълнението на общото наказание да се зачете изтърпяната част от наказанието „ пробация” по н.о.х.д. № 71`3/2006г. като два дни „ пробация” се зачете за един ден лишаване от свобода.
Единственият довод, който се прави с касационната жалба за явна несправедливост на наказанието, изразяваща се в неправилния извод на съда, че не са налице предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 НК, е неоснователен.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК- „ Съкратено съдебно следствие…” при условията на чл.371, ал.1, т.2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съобразявайки се с процесуалните правила, касаещи съкратеното съдебно следствие и двете съдебни инстанции правилно са приложили материалния закон и са изпълнили задължението си по чл.373, ал.2 НПК да определят наказанията за извършените престъпления, при условията на чл.55 НК, без да изследват въпроса налице ли са многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Възражението, че наказанието е явно несправедливо, тъй като неправилно е отказано прилагането на условното осъждане е било предмет на проверка и от въззивния съд, който е изложил съображения, защо намира, че не са налице основания за приложение на чл.66, ал.1 НК. Настоящият състав изцяло споделя тези съображения и намира, че наказанието, както по размер, така и по начин на изтърпяване, е съответно на извършените престъпления, и отговаря на целите, посочени в чл.36 НК. Липсата на минали осъждания и определения срок на наказанието, не са единствените предпоставки за решаване на въпроса за условното осъждане. Те са необходими за да има възможност съдът да прецени дали целите на наказанието, посочени в съвкупност в чл.36 НК и преди всичко с оглед поправянето на подсъдимия, позволяват отлагане изпълнението на наказанието. По делото обстоятелствата, относими за справедливостта на наказанието, не налагат извод, че поправянето на подсъдимия е възможно да се постигне чрез условно осъждане. Начина на извършване на престъпленията, продължителния период на осъществяването им и тежестта на обществените отношения, които са засегнати с тях, обосновават една по-висока степен на обществена опасност както на личността на дееца, така и на деянията. По тези съображения, съставът намира, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.5, т.2 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 22.05.2008г. по в.н.о.х.д. № 94/2008г. на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: