Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
гр. София, 19 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………в присъствието на прокурора …..…… Гебов ……………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 399 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. о. х. д. № 71/08 г. и отменяване на въззивно определение от 27.03.2008 г., с което Окръжният съд – гр. В. е оставил без разглеждане протеста на прокурора и е прекратил наказателното производство.
Искането намира основание в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК – съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Твърди се, че въззивният съд е приел протеста за недопустим, без да се запознае с неговото съдържание. Ограничил се е да посочи, че присъдата е постановена в съгласие с направените от прокурора искания за налагане на наказание, но прокурорът, участвал в първоинстанционното разглеждане на делото, изобщо не е правил искане за конкретен размер на наказанието, който съдът да наложи на подсъдимия Л.
В откритото съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения (адв. Рафаилов) моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
Процесуално допустимото искане за възобновяване на наказателното производство и отменяване на въззивното определение е ОСНОВАТЕЛНО.
В съдебно заседание на 22.01.2008 г. прокурорът от Районна прокуратура – гр. М. е пледирал пред районния съд да признае подсъдимия Б. К. Л. за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55 НК (с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК) да му наложи предвиденото наказание.точнил е също обстоятелствата, които според него съдът трябва да има предвид когато индивидуализира размера на наказанието. В същото съдебно заседание първоинстанционния съд е постановил присъда № 11 от 22.01.2008 г., с която подсъдимият Б. К. Л. е признат за виновен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194 вр. чл. 29 б. „а” и „б” вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложено едно общо най-тежко наказание по правилата на съвкупността в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода между наказанието за това престъпление и наказанието по н. о. х. д. № 3158/06 г. на Районния съд – гр. В.. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди и в негова тежест са възложени разноските.
Сезиран по протест на прокурора от Районна прокуратура – гр. М. с оплакване за занижения размер на наказанието по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, в съдебно заседание на 27.03.2008 г. Врачанският окръжен съд е приел, че протестът е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като първоинстанционната присъда е постановена в съгласие с направеното от прокурора искане за налагане на наказание.
Въззивният съд неправилно е изтълкувал приложението на процесуалната норма по чл. 318, ал. 2 НПК и затова, като е оставил протеста без разглеждане и прекратил наказателното производство по мотивите, залегнали в определението, е допуснал съществено процесуално нарушение.
Поначало разпоредбата на чл. 320 НПК посочва условията за форма и съдържание, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице валидно подаден протест. Основно изискване към неговото съдържанието е ясно формулираното искане (да се отмени присъдата, да са измени присъдата, да се прекрати производството и т. н.), което да почива на онези законни основания поради които прокурорът счита, че въззивната инстанция следва да го уважи. Затова и обхватът, в който прокурорът сезира съда, трябва изрично да произтича от самия протест. Като цяло неговите предели са стеснени от разпоредбата на чл. 318, ал. 2 НПК, защото тя не допуска протестът да засяга въпроси, които вече са били процесуално разрешени с присъдата в съгласие с направените от прокурора искания. Следователно прокурорът разполага с правомощието да поиска от въззивния съд да пререши само онези въпроси, по които първоинстанционният съд е приел направеното от него искане за неоснователно (изцяло или частично) и затова не го е уважил, или по въпроси от кръга на предписаните в чл. 301 НПК, по които съдът с присъдата изобщо не се е произнесъл и затова не ги е разрешил. Тогава протестът ще представлява едно логично продължение на предходно заетата позиция по отношение на повдигнатото обвинение, а респективно, протестът, който съдържа уважено процесуално искане с присъдата ще се яви безпредметен за разглеждане от въззивния съд.
В конкретния случай Врачанският окръжен съд е приложил разпоредбата на чл. 318, ал. 2 НПК, съпоставяйки, от една страна, предложението на прокурора при съдебните прения, с което е било поискано подсъдимият Б. К. Л. да бъде осъден по повдигнатото обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл. 55 НК, и от друга страна, поисканото с протеста изменяване на първоинстанционната присъда и увеличаване по размер на лишаването от свобода, предвидено единствено като вид наказание за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК.
Преценката за процесуалната допустимост на протеста с оглед разпоредбата на чл. 318, ал. 2 НПК не може да е основана на зависимост от формулировките, които прокурорът е използвал, за да направи искането си пред първоинстанционния съд – тя следва внимателно да отчита неговия цялостен смисъл и действителното му съдържание. След като прокурорът в заключителната си реч е поискал виновният за престъплението, за което е повдигнал обвинение, да бъде наказан при условията на чл. 55 НК, а санкцията за това престъпление (по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК) предвижда минимум на установеното по вид наказание, той е отправил с нужната степен на яснота искане съдът да реши въпроса с присъдата като наложи на подсъдимия Б. К. Л. съответно наказание, което да индивидуализира съобразно изяснените обстоятелства под най-ниския предвиден размер на лишаването от свобода.
Искане за конкретен срок на това наказание прокурорът не е направил.
При това положение настоящият касационен състав приема, че когато в съгласие с изразената позиция за осъждане на подсъдимия прокурорът поиска от въззивния съд да измени присъдата, като увеличи размера на наложеното наказание, но не е фиксирал точно неговия размер в заключителната си пледоария пред първоинстанционния съд (каквото задължение за прокурора поначало нито една разпоредба на НПК изрично не предвижда), протестът е допустим.
Определението от 27.03.2008 г. на окръжния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по реда на възобновяването на в. н. ч. д. № 71/08 г., а делото върнато на Окръжния съд – гр. В. за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание.
По тези съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. о. х. д. № 71/08 г. по описа на Окръжен съд – гр. В..
ОТМЕНЯВА определение от 27.03.2008 г., с което протестът на Районна прокуратура – гр. М. е оставен без разглеждане и наказателното производство е прекратено. Връща делото на Окръжния съд – гр. В. за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: