Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
София, 24 октомври 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 339/2008 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия А. В. Д. против въззивно решение № 97 от 25.04.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 143/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.3, т.2 НК или алтернативно- намаляване размера на наказанието и приложение на чл.66, ал.1 НК.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Пловдивският апелативен съд с решение № 97 от 25.04.2008г. по в.н.о.х.д. № 143/2008г. е потвърдил присъда № 22 от 18.02.2008г. постановена по н.о.х.д. № 2567/2007г. на Пловдивския окръжен съд.
С присъдата подсъдимият А. В. Д. е признат за виновен в това, че на 24.09.2007г. в гр. П., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин и марихуана на обща стойност 58.31лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.1 във вр. чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „ общ” режим и глоба в размер на 5000лв.
На основание чл.354а, ал.6 НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението.
ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА
Конкретни съображения, относими към това касационно основание, не са изложени в жалбата, в която единствено се сочи, че е ограничено правото на защита на подсъдимия. В тази връзка се твърди, че при наличието на противоречия в обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство и показанията на свид. Начев и Б. , на основата на които била изградена постановената осъдителна присъда, неправилно не били приети като достоверни обясненията на подсъдимия. Настоящият състав намира, че с това възражение защитата на подсъдимия не държи сметка на безспорния факт, че съдебното производство и пред двете инстанции е проведено в отсъствие на подсъдимия . След като е установено, че той е напуснал страната ,при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.3, б.”а” НПК е даден ход за разглеждане на делото, при участието на назначен служебен защитник са събрани всички поискани от страните доказателства. Отсъствието на подсъдимия не е позволило на съда да проведе разпит, поради което и дадените от него обяснения на досъдебното производство не са били включени като доказателствено средство. Фактическите си изводи решаващите инстанции са направили след преценка на всички събрани по надлежния ред доказателства, като в мотивите никъде не е посочено, че са преценявани обясненията от досъдебното производство.
Неоснователно е и възражението, че в показанията на свид. Начев и Б. имало неясноти относно факта дали подсъдимият е лицето „ Ю. ”, за което били сигнализирани органите на МВР, че разпространява наркотик, както и следвало да се разпита като свидетел лицето, подало съответния сигнал. Преценката на показанията на тези двама свидетели е правилна, в тях не съществуват никакви противоречия, или съмнение относно авторството на деянието, тъй като подсъдимият е бил известен на органите на реда, а и по същество не се оспорва, че именно от него са иззети инкриминираните наркотични вещества. Не се е налагало събирането на други доказателства в т.ч. и разкриване самоличността на лицето подало сигнал за извършеното престъпление.
Поради изложените съображения съставът намира, че при събирането и преценката на доказателствената съвкупност не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, които да дават основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
ПО ДОВОДА ЗА ДОПУСНАТО НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА
Съображенията, макар и лаконични, изложени в подкрепа на това касационно основание, са че се касае до престъпление по чл.354а, ал.3, т.2 НК,а не както е прието от съдилащата- по чл.354а, ал.,пр.1 НК, тъй като е налице само „ държане „ на високорискови наркотични вещества, но не с цел разпространение, а за лични нужди.
Възражението е било правено и пред двете съдебни инстанции, които правилно са приели, че намереното у подсъдимия наркотично вещество не е предназначено за лична употреба. Касае се до 22 броя хартиени пакета,сгънати тип „писмо”, в които е бил поставен хероина и един брой найлонов плик, в който се е намирала марихуаната. Такова голямо количество наркотични вещества от различен вид очевидно не били за лична употреба, още повече, че в резултат на извършеното изследване на подсъдимия е установено, че той употребява марихуана, но не и хероин.
При приетите за установени фактически положения материалният закон е приложен правилно. Осъществени са обективните и субективни признаци по чл.354а, ал.1, пр.1 НК, поради което и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.
ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО
Възражението, че определеното при условията на чл.54 НК наказание от две години лишаване от свобода, при първоначален „ общ”режим, е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 и 2 НПК е неоснователно.
При решаване на въпроса кое е съответното на извършеното престъпление наказание, чрез което ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.36 НК са отчетени всички обстоятелства от значение при индивидуализацията на наказанието. Преценката на относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства е правилна, като обосновано е посочено, че съвкупността от смекчаващите обстоятелства не дава основание за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1 т.1 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха поставили за решаване на въпроса, дали и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.
Не са налице основания и за приложение на чл.66, ал.1 НК. Липсата на осъждане не е единствената предпоставка за условно осъждане. Задължително е и наличието на обстоятелства, които да позволяват извод, че целите на наказанието и преди всичко превъзпитанието на подсъдимия , могат да се постигнат и без да се изтърпява ефективно наложеното наказание. Високата степен на обществена опасност на деянието, както и недобрите характеристични данни сочат, че целения ефект би могъл да се постигне единствено чрез реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение същото следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 25.04.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 143/2008г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: