Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
София, 03 юли 2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …двадесет и седми юни…. две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря……….КРИСТИНА ПАВЛОВА…………и на прокурора…..ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ……..изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 963 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нохд № 3699/2011 г. на Софийския градски съд, отмяна на определение от 03.10.2011 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда.
Искането се основава на съществени нарушения по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК и се поддържа от прокурора от Върховната касационна прокуратура.
Защитата и осъденият П. Ц. Ветов излагат съображения за законосъобразност на съдебното определение и молят искането да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното:
С атакуваното определение Софийският градски съд е одобрил споразумение между прокурор от СГП и подсъдимия В., по силата на което той е признат за виновен в това, че на 06.12.2010 г., при управление на л.а. „Р. К.”, в нарушение на правилата за движение по чл. 6 т.1 и чл. 37 ал.3 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на И. А. Ю. и на основание чл. 343 ал.1 б.В от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от три години и шест месеца. На осн. чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и един месец.
Искането е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно.
Искането е мотивирано със съображения, касаещи явната несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяването му. Главният прокурор счита, че размера на наказанието не е съобразен с множеството отегчаващи вината на Ветов обстоятелства, не е отчетен механизма на причиняване на ПТП, грубите нарушения на правилата за движение, фактът, че е причинена смъртта на млад човек с тежко семейно положение. Тези обстоятелства сочат на висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и налагат индивидуализация на наказанието над средния размер на предвиденото в закона. Не са налице основания за приложение на чл.66 от НК, защото подсъдимият не е изразил критичност и съжаление за извършеното и с отлагане изтърпяването на наказанието не могат да се постигнат целите по чл.36 от НК. Отделно от това, в кориците на делото липсват данни дали на В. са налагани административни наказания за нарушения по ЗДП. Според Главния прокурор, съдът не е следвало да одобрява споразумението, а да предложи промени в него. Като не е сторил това е допуснал нарушение на процесуалния закон. Нарушен е и материалния закон, тъй като наказанието е явно несправедливо.
Върховният касационен съд не споделя нито един от доводите. Делото е образувано пред СГС по внесено от прокуратурата споразумение за решаване на делото, което в съдебно заседание е прието от подсъдимия. С него са решени всички въпроси по чл.381 ал.5 от НПК и е одобрено от съда след спазване на процедурата по чл. 382 от НПК. Преценката, че споразумението не противоречи на закона и морала е правилна и се споделя изцяло от настоящата инстанция.
Неоснователно е оплакването, че съдът е следвало да поиска промяна на условията на споразумението, касаещи размера на наказанието и начина му на изтърпяване. Бланкетно е твърдението на Главния прокурор за наличие на множество отегчаващи вината на осъдения обстоятелства, които били игнорирани от съда. В искането не е посочено нито едно такова обстоятелство, а и в кориците на делото такива не се констатират. Не е ясно как съдът би могъл да отчете като обстоятелства, сочещи на завишена степен на обществена опасност на деянието механизмът на причиняване на ПТП и изцяло виновното поведение на осъдения, както и грубите нарушения на правилата за движение, при положение, че при диференцираната процедура по глава 29 НПК не се провежда съдебно следствие, не се събират доказателства, не се извършва анализ на доказателствата и не се установява фактическа обстановка. Възражението е некоректно, защото при един анализ на събраните на досъдебното производство доказателства /преди всичко заключението на автотехническата експертиза/, едва ли би се стигнало до направения в искането извод. Върховният касационен съд не намери никакво основание за твърдението, че наказанието е следвало да бъде индивидуализирано в рамките над средния размер, особено като се съобрази разпоредбата на чл. 381 ал.4 от НПК, даваща възможност за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Постигнатото съвпадение на волите на прокурора и подсъдимия за определяне на наказание в размер на една година лишаване от свобода е в рамките на закона и не противоречи на морала.
Неоснователно е и възражението, че отлагането на изпълнението на наказанието не би довело до реализиране на целите на специалната превенция. Данните за личността на осъдения са изцяло положителни. Освен, че не е осъждан, той е трудово ангажиран, с добри характеристични данни по месторабота. Също като пострадалия, той е сравнително млад, женен, с едно дете, за което полага грижи. Липсата на данни да е наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение може да е резултат както на недобре свършена работа от органите на досъдебното производство, така и на факта, че административни наказания не са му налагани. Посочената от Главния прокурор непълнота на доказателствата не е касационно основание и не може да обоснове отмяна на съдебния акт. Въобще не подлежи на коментар твърдението, че осъденият не е изразил критично отношение и съжаление за стореното. Отказът на обвиняемия да дава обяснения на досъдебното производство е негово процесуално право и не може да се тълкува в негова вреда, а сключването на споразумението по дефиниция предполага признаване на вина и поемане на отговорност на извършеното. Затова Върховният касационен съд намира, че приложението на института на условното осъждане също не е противоречие със закона и в пълна степен ще способства за поправянето и превъзпитанието на осъдения В.
Като взе предвид горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери, че атакуваното определение не страда от процесуална и материално-правна незаконосъобразност, поради което искането на Главния прокурор за отмяната му следва да бъде оставено без уважение. Ето защо
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нохд № 3699/2011 г. на Софийския градски съд, отмяна на определение от 03.10.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: