О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 25 януари 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лиляна Методиева
2. Жанина Начева
като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 3103 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 НПК по повод определение № 130 от 13.12.2011 г. на председателя на Районен съд – гр. Чепеларе по н. о. х. д. № 110/2011 г. с искане за определяне на друг съд, който да разгледа делото.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, тъй като не се установява невъзможност съдията, който е започнал, да продължи да разглежда делото по същество. Подчертал е също, че това е целесъобразно и с оглед процесуална икономия – в случай първоинстанционното съдебно производство е пред приключване.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 130 от 13.12.2011 г. на председателя на Районен съд – гр. Чепеларе по н. о. х. д. № 110/2011 съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, поради невъзможност да се формира съдебен състав. Изложени са мотиви, че в Районния съд – гр. Чепеларе работят двама съдии, като по отношение на единия от тях съществува законна пречка да участва, а другият съдия е в продължителен отпуск по болест.
Данните разкриват, че в хода на съдебното производство пред Районния съд в гр. Чепеларе, съдията, разглеждащ делото по същество е представил последователно два болнични листа, удостоверяващи обективна невъзможност (необходимост от лечение) да участва през този период в разглеждане и решаване на делото.
Отчитайки данните, относими към крайния срок, отразен в последния от медицинските документи, както и етапа, на който се намира първоинстанционното съдебно производство, Върховният касационен съд намира, че към настоящия момент не са налице условията, посочени в чл. 43, т. 3 НПК, респективно няма основание за промяна на териториално компетентния съд по правилата на местната подсъдност с друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Затова искането следва да бъде оставено без уважение, а делото – върнато на Районния съд – гр. Чепеларе за продължаване на разглеждането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА н. о. х. д. № 110/2011 г. (прекратено) за разглеждане и решаване на Районния съд – гр. Чепеларе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: