Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
гр. София, 21.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 2514/ 2011 година
Производството е по реда на чл.425, ал.1, т.5 от НПК.
Осъденият Й. И. Й. е направил искане за възобновяване на н.о.х.д.№ 970/2010г. на Районен съд- Ботевград, отмяна на влязлата в сила присъда и признаване на подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение, или връщане делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание, като явно несправедливо.Претендира се и отхвърляне гражданския иск за неимуществени вреди.
В искането се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.
Частният обвинител и граждански ищец намира искането за изцяло неоснователно и предлага да се остави без уважение, като му се присъдят и направените пред тази инстанция разноски.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати сочените нарушения,поради което и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо.То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок, касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, но подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Разгледано по същество то е изцяло неоснователно по следните съображения:
Ботевградският районен съд с присъда № 20 от 17.03.2011г. по н.о.х.д.№ 970/2010г. е признал подсъдимия Й. И. Й. за виновен в това, че на 16.06.2008г. в село ………., обл.Софийска, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Т. И. Й. е причинил на Д. В. Ц. от село……., средна телесна повреда , изразяваща се в счупване на носните кости, с деформация на носната пирамида, поради което и на основание чл.129 , ал.1 във вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК го осъдил на единадесет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.
Двамата подсъдими по делото са осъдени да заплатят на гражданския ищец солидарно сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Софийският окръжен съд с решение от 25.07.2011г. по в.н.о.х.д.№ 332/ 2011г. е изменил присъдата само по отношение на втория подсъдим Т. И. Й., като заменил наложеното му наказание „глоба” с „обществено порицание”.В останалата част присъдата е потвърдена.
Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НК касаят дейността на двете съдебни инстанции по събирането и преценката на доказателствата по делото.Твърди се, че не бил извършен логически точен анализ на доказателствената маса , нарушени били основни начала в наказателния процес- чл.13,чл. 14, чл.107, ал.5 от НПК , като въззивният съд от своя страна допуснал и нарушение на чл.305, ал.3 от НПК.
Възраженията са неоснователни, като в частта, касаеща чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК те не са конкретизирани, а единствено декларативно посочени.Нарушение на тези основни принципи в наказателния процес би имало, ако съдилищата не са взели мерки за обективно, всестранно и в пълнота изследва на обстоятелствата, относими към предмета на доказване и фактическите им изводи не съответстват на събраните по делото доказателства.По делото са били събрани достатъчни по обем доказателства, въз основа на които да се даде отговор на всички въпроси свързани с авторството на деянието и неговата правна квалификация.Обстоятелството, че вторият подсъдим- Т. Й. е направил доказателствени искания, които са отхвърлени, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е мотивирал защо приема за неоснователни тези искания и съображенията му са правилни.Не се е налагало и назначаване на съдебно- психиатрична експертиза, тъй като такава по делото е имало и вещото лице е изслушано, дало е отговор на поставените въпроси.Тази експертиза не е била оспорена и след като въпроса, за който се е искало назначаването на нова експертиза е получил отговор, нищо не е налагало изслушване на друго вещо лице, по въпрос изяснен по делото.Дали осъденият е бил в състояние на физиологичен афект е въпрос, на който съдът правилно въз основа на изяснените факти по делото е дал обоснован отговор.Наличието на минал инцидент между двамата осъдени братя и пострадалия, предизвикан от последния, не е обстоятелство, което да обосновава извършване на деянието при условията на чл.132, ал.1 от НК.Този по- леко наказуем състав е приложим само когато причиняването на телесната повреда е предшествано с някое от посочените в разпоредбата действия и то е породило състоянието на афект, при наличието на който деецът действа . В случая не се касае до такава обстановка,налице е предварително взето решение за причиняване на пострадалия на телесна повреда, като отговор на „проваления рожден ден” на втория подсъдим. Очевидно и двамата подсъдими са били в обикновеното си психическо състояние и са нанасяли удари, точно в областта на носа, където при предишния инцидент е бил ударен подс.Й..
Не е допуснато и нарушение по чл.305, ал.3 от НПК.Видно от мотивите на въззивното решение в него се съдържат отговори на поставените въпроси, поради което и то не страда от съществени пороци, налагащи отмяна и връщане делото за ново разглеждане.
Неоснователно е и възражението за нарушение на закона, на първо място поради несъставомерност на деянието и алтернативно поради неправилната квалификация на деянието.
Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и както бе посочено при разглеждане наличието на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК при приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен.От заключението на съдебно- медицинската експертиза е установено, че с увреждането – счупване на носните кости с деформация на носната пирамида, е било затруднено дишането на пострадалия и въпреки проведеното оперативно лечения неблагоприятни последици за него ще останат за цял живот.В съдебното заседание проведено на 01.02.2011г. от първата инстанция вещото лице е дало допълнително отговори на всички поставени въпроси, поради което и съмнение, относно характера на причинената телесна повреда, не е налице.Касае се до средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Неоснователни са и възраженията относно явната несправедливост на наложеното наказание, както и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на наказанието съдебните инстанции са отчели и правилно преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, което определено при смекчаващи отговорността обстоятелства е съответно на извършеното и отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК. С приложението на чл.66, ал.1 от НК е дадена възможност на осъдения да коригира поведението си и без да изтърпява наказанието ефективно.
Присъденото обезщетение е съобразено с изискванията по чл.52 от ЗЗД.Степента на претърпените болки и страдания, както и последиците от увреждането, които гражданският ищец ще търпи и в бъдеще правилно са оценени, поради което и не се налага намаляване размера на обезщетението.
Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения, даващи основание за възобновяване на наказателното дело искането следва да се остави без уважение, като Й. бъде осъден да заплати направените от гражданския ищец разноски пред тази инстанция в размер на 300лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. И. Й. за възобновяване на н.о.х.д.№ 970/ 2010г. на Районен съд- Ботевград.
ОСЪЖДА Й. И. Й. да заплати на Д. В. Ц. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски направени пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: