Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
град София, 10 февруари 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и трети януари двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев.
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 3027/2011 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения И. С. И. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 163 от 29.11.2011 год. постановено по НОХ дело № 834/2011 год. на Троянския районен съд.
В искането, изготвено лично от осъдения, основанията за възобновяване не са конкретизирани, но по същество се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. В съдебно заседание осъденият и служебно назначения му защитник поддържат искането, като от защитника се релевира и оплакване за явна несправедливост на наказанието. По същество се иска протоколното определение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно.
Върховият касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното:
С протоколно определение № 163 от 29.11.2011 год. постановено по НОХ дело № 834/2011 год. Троянският районен съд е одобрил споразумението между защитника и прокурора, с което И.С.И. се е признал за виновен в това, че за времето 04.08-09.09.2011 год. в село В. К. поляна, село Д. и село Т., местн. “К.”, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел от владението на различни собственици, без тяхно съгласие и с намерение да ги присвои движими нещи на обща стойност 166лв, за което на основание чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, чл. 26 ал.1, чл. 29 и чл. 55 ал.1т.1 НК му е наложено наказание четиринадесет месеца лишаване от свобода и в това, че на 19.08.2011 год. в село Д. намерил чужди движими вещи на стойност 65 лв. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил, за което и на основание чл. 207 ал.1 НК му е наложено наказание глоба в размер на 100лв, а на основание чл. 23 ал.1 НК му е определено общо наказание от четиринадесет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и е прекратил наказателното производство по делото.
Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.1 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно.
Контролът за правилността на съдебните актове в производството по възобновяване на наказателното дело се извършва по посочените от поискалата го страна основания. Тя има задължение да конкретизира допуснатите нарушения при постановяването му, които са касационни основания по чл. 348 ал.1т.1-3 НПК и данните, които ги подкрепят.
От съдържанието на искането е видно, че по същество се релевират оплаквания за допуснати груби нарушения, които са касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК. В този смисъл са изложените съображения, че разследващият орган съществено е нарушил процесуалните правила, като отказал да попълни делото с необходими доказателства, не му разяснил правата по чл. 55 НПК и не му осигурил възможност да ги упражни, а решаващият съд не констатирал и отстранил тези нарушения и за идентични по своята същност деяния приложил различни материални закони. Такива нарушения, довели до опорочаване на производството в двете му фази, които са основание за отмяна на постановеното протоколно определение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство, настоящият състав констатира, че не са допуснати.
Прекратяването на наказателното производство чрез постигнато споразумение между прокурора и защитника е един от възможните начини на приключване на наказателния процес. При него страните се отказват от съдебното разглеждане на делото, като не се провежда съдебно следствие, не се събират и проверяват доказателствата, събрани в предходната фаза. Даден е преоритет на бързината на приключването му, като едновременно с това са гарантирани в пълна степен правата на страните чрез стриктното спазване на строго регламентираните процесуални норми за провеждането му. Преди да одобри споразумението съдът има задължение да провери дали не противоречи на закона и морала, като проверката обхваща спазването на процесуалния ред за провеждане на досъдебното производство и наличието на достатъчно други доказателства, извън самопризнанието на обвиняемия, необходими за решаване на въпросите по чл. 301 НПК относно извършеното деяние, вината и наказателната отговорност. Като гаранция за законосъобразност, законодателят е поставил изискване във всички случаи обвиняемият да има защитник с когото да се уговарят условията на споразумението.
В конкретния случай са спазени процесуалните изисквания по глава двадесет и девета НПК за приключване на делото по този ред. Досъдебното производство е водено срещу И. С. И. за престъпления по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.4 НК и по чл. 207 ал.1 НК. Начинът на проверждане на разследването не подкрепя наведения довод за съществено ограничаване на правата му. След събиране на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпленията, разследващият орган е изпълнил правомощията си по чл. 219 НПК и е пристъпил към привличането му като обвиняем. Още преди предявяване на първото постановление от 8.09.2011 год. му е разяснено правото на защита, поискал е назначаването на служебен защитник и такъв му е бил осигурен. Не е възразил по участието в процеса на назначения защитник, като не поддържа и доводи, че защитата е водил в негова вреда. Лично и чрез защитника си не е възразил по начина на снемане на обясненията му при разпитите и проведените следствени експеритемни. Липсват обективни данни за въздействие от трето лице да даде обяснения, които противоречат на обективната действителност, в какъвто смисъл е нвърдението му в искането. При повторното привличане като обвиняем на 19.10.2011 год. престъпна му дейност е диференцирана и три от деянията са квалифицирани като противозаконно отнемане на чуждо имущество, а четвъртото като противозаконно присвояване на намерена чужда вещ. Прецизирането на квалификацията е извършено въз основа обясненията, които е дал пред полицейските органи, в които е поддържал, че вещите, собсвеност на пострадалия Т. Т., които предал на изкупвателния пункт, намерил изоставени край пътя. Постановлението за привличане като обвиняем съдържа необходимите реквизити по чл. 219 НПК, запознал се е с него в присъствието защитник, декларирал е, че го разбира и не е поискал допълнителни разяснения, доброволно е дал обяснения, като не е оспорил авторството на нито едно от деянията. В подкрепа на обясненията му са събрани достатъчно други доказателства, съдържащите се в показанията на пострадалите, показанията на св. К. С.- управител на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, където са открити отнетите от подсъдимия вещи, покупко-изплащателните сметки за получените суми от предадените вещи, проведените следсвени експеритемни, при които е посочил местата и вещите, които е отнел и останалите събрани по надлежния ред писмени доказателства. В нито един момент от разследването не е оспорил авторството, поради което неоснователно се поддържа, че му било отказано събирането на доказателства за установяване авторството на друго лице. Мотивирано е отказано направеното при предявяване на разследването искане за назначаването на съдебно психиатрична експертиза, защото в хода на разследването не са събрани доказателства, че страда от психическо заболяване, което би повлияло при решаване на въпроса за наказателната му отговорност.
След приключване на разследването е изготвено писмено споразумение от прокурора и защитника за решаване на делото, съдържащо съгласието им по въпросите по чл. 381 ал.5 НПК. Заедно с делото е внесено в първоинстанционния съд за одобряването му. В съдебното заседание обвиняемият е декларирал, че разбира обвинението, признава се за виновен в извършването на двете престъпления, разбира последиците от споразумението и доброволно го е подписал. Изразил е обективна воля, която не е повлияна от странични фактори за решаване на делото по този ред и се е отказал от съдебното му разглеждане в състезателен процес по общия ред. Съдът е извършил проверката по реда на чл. 381 ал.5 НПК, при която е констатирал, че досъдебното производство не е опорочено, освен пълните самопризнания на обвиняемия за правнорелевантните факти са събрани достатъчно други годни доказателства, съдържащи се в протоколите за оглед на местопроизшествията и за проведени следствени експеритемни, показанията на пострадалите свидетели С. П., П. В., Е. Г. и Т. Т., показанията на св. К. С., която е изкупувала отнетите от подсъдимия вещи, писмените доказателства за предадените отпадъчни материали, тяхното количество, стойност и автомобила, с която са превозвани, че деянията точно са квалифицирани, а определените за изтърпяване наказания са индивидуализирани в рамките на закона. Констатирал е, че споразумението е непълно само относно зачитането на времето, през което е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” и по реда на чл. 381 ал.5 НПК е предложил промяна в този смисъл. Тя е обсъдена и възприета от страните, като е включена в окончателното споразумение. След допълването му в този смисъл съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за одобряването му и като го е одобрил включително и в частта за квалификацията, не е постановил съдебният си акт при поддържаното от осъдения нарушение.
За първи път в съдебно заседание от защитника се релевира основание за възобновяване по чл. 348 ал.1 т.3 НПК, като се поддържа довод, че определеното за изтърпяване наказание лишаване от свобода е явно несправедливо завишено.Такова оплакване липсва в искането и не следва да бъде обжаждано, защото е процесуално недопустимо допълването му с други основания.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на протоколно определение № 163 от 29.11.2011 год. по наказателно дело № 834/2011 год. на Троянския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения, които са основание за възобновяване на наказателното дело и направеното искане следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения И.С.И. за възобновяване производството по наказателно дело № 834/2011 год. по описа на Троянския районен съд и отмяна на постановеното по делото протоколно определение № 163 от29.11.2011 год., с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство за престъпления по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.4 и по чл. 207 ал.1 НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: