Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 11 февруари , 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 623/ 2010 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК
Осъденият Н. Ш. Ю. е направил искане за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 104/ 2010г. на Разградския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или алтернативно- изменяване на решението и намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в писмените бележки съображения.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е изготвено в допустимия в закона шестмесечен срок, от легитимна страна и по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
Разградски окръжен съд с решение № 56 от 03.08.2010г. по в.н.о.х.д.№ 104/2010г е потвърдил присъда № 22 от 02.03.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 427/2008г. на Районен съд гр.Кубрат.
С присъдата подсъдимият Н. Ш. Ю. е признат за виновен в това, че през м.декември 2007г. в[населено място], обл.Р., при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с подсъдимия С. Ю., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 142лв. от владението на С. Й., като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 5 и чл.54 НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до лишаването на осъдения от възможността делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК или със споразумение.По този начин той бил лишен от възможността да получи по- леко по размер наказание.
Възраженията са неоснователни.
Видно от протоколите от съдебното заседание пред първата инстанция подсъдимият е бил представляван от упълномощен защитник, като съдът още преди даване ход на делото е изпълнил задълженията си и разяснил процесуалните му права.Поначало съдът не може да инициира разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и девета НПК, в която са предвидени два начина за приключване на делото със споразумение. Те изискват изготвяне на споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия, когато се предлага на съда споразумение за решаване на делото в досъдебното производство/ чл.381,ал.1 НПК/ , или когато делото е вече в съдебна фаза, но все още не е приключило съдебното следствие.И в двата случая съдът има задължение само да провери дали са налице предпоставките за решаване на делото по този ред, дали споразумението не противоречи на закона и морала, след което го одобрява.След като по делото няма никакви доказателства за предлагано на съда споразумение между страните, очевидно не може да се упреква съда в нарушаване на процесуални задължения.
Неоснователни са и възраженията, касаещи предвидения в НПК ред за разглеждане на делото чрез съкратено съдебно следствие.Подсъдимият лично и чрез защитника си са имали възможност да направят искане, но след като не са се възползвали от тази възможност и са избрали делото да се разгледа по общия ред е недопустимо в настоящото производство да възразяват срещу начина, по който е разгледано делото.Всъщност разглеждането на делото по общия ред в най- голяма степен гарантира процесуалните права на подсъдимия и видно от материалите по делото той се е възползвал в пълен обем от тях.По време на процеса са правени доказателствени искания, уважавани от съда, делото няколкократно е било отлагано именно за попълване на доказателствената съвкупност и подсъдимият е имал възможност да осъществи защитата си по най- добрия избран от него начин.При решаване на въпроса за наказанието съдът независимо, че е разглеждал делото по общия ред е имал възможност, при наличието на многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи наказанието при условията на чл.55 НК, но не го е сторил, тъй като поначало такива не са налице.Вярно е,че когато делото се разглежда по реда на Глава двадесет и седма НПК редуцирането на наказанието е задължително, но както бе посочено по- горе осъденият сам е избрал начина по който ще се защитава и след като е приел общия ред за разглеждане на делото, съдът очевидно не е допуснал нарушения на процесуалните му права.
Наложеното на осъдения наказание близо до минималното, предвидено за престъплението не е явно несправедливо по размер.Всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието са отчетени и правилно преценени от съдебните инстанции, поради което и наказанието е съответно на извършеното и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Ш. Ю. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 104/2010г. на Разградския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: