Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София, 9 февруари , 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 680/2010 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК
Осъденият И. Н. К. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на решение № 61 от 25.05.2010г. по в.н.о.х.д.№ 1036/2010г. по описа на Старозагорския окръжен съд, поради постановяването му в нарушения по смисъла на чл.348, ал. 1 т. 2 и 3 НПК.Иска се алтернативно- отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или налагане на по- леко по вид наказание.
В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, поради което предлага то да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в допустимия от закона срок, от легитимна страна, касае влязъл в сила съдебен акт , подлежащ на проверка по реда на възобновяването.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Старозагорският районен съд с присъда № 13 от 26.01.2010г. по н.о.х.д.№ 1579/2008г. е признал подсъдимия И. Н. К. за виновен в извършването на престъпления по чл. 325, ал.2 вр с ал.1 НК и по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК и му наложил наказания съответно „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца и „лишаване от свобода” в размер на една година.На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Старозагорският окръжен съд с решение № 61 от 25.05.2010г. по в.н.о.х.д.№ 1036/2010г. е потвърдил присъдата.
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се свеждат до ограничаване правото на защита на осъдения, поради неразясняване на процесуалните му права и най- вече на правото му да иска разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.Твърди се още, че мотивите на въззивното решение не отговарят на изискванията на процесуалния закон, тъй като не е даден отговор на направените с въззивната жалба доводи, както и не била направена собствена преценка на доказателствата по делото.
Възраженията са неоснователни.
При проверката на материалите от съдебното производство пред първата инстанция не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.На осъденият са били предоставени възможности в пълна степен да упражнява процесуалните си права и в подкрепа на този извод са не само многократните отлагания разглеждането на делото по негово искане с цел да се даде възможност на упълномощените защитници да участват в производството.Осъденият се е защитавал не само лично, но и още от досъдебното производство от по няколко защитници, активно участвуващи при решаване на въпросите по делото.В съдебното заседание на 30.01.2009г. преди даване ход на делото съдът е разяснил правата на страните, защитникът на осъдения е взел становище по въпросите подлежащи на решаване в този етап от съдебното производство, направил е искания за събиране на нови доказателства, но не е поискал делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.Обстоятелството, че в съдебния протокол не е отразена изрично покана от страна на съда, делото да се разгледа по реда на чл.370 и сл.НПК, не сочи на съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от материалите по делото е видно, че в нито един момент от наказателното производство осъденият не се е признавал за виновен, изцяло е оспорвал фактическите положения отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и само той е имал възможност да инициира разглеждане на делото по този ред.След като той не само че не се е възползвал от предоставената му възможност, но и до последно именно поради оспорване на фактите по обвинителния акт е искал събиране на нови доказателства, не е направил самопризнания, то и очевидно разглеждането на делото по този ред е било невъзможно.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се по същество в липсата на мотиви.
Решението на въззивния съд е изготвено в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 НПК и не е вярно твърдението, че само формално е отговорено на конкретни доводи от въззивната жалба.На стр.6 от решението въззивният съд конкретно и дал отговор на направени възражения относно достоверността на определени доказателствени средства, посочил е защо намира, че не са налице основания за промяна на приетите за установени факти от първата инстанция , защо не възприема за съществени за решаването на делото показанията на свид.М. и Д..Преценявани са и обясненията на осъдения, които поради особения им характер както на доказателствено средство, така и на приета защитна теза, правилно са изключени от доказателствената маса.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати никакви съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание не е явно несправедливо.То е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, с всички смекчаващи отговорността обстоятелства и с приложението на чл.66, ал.1 НК, то е съответно на извършеното и отговаря в най- голяма степен на целите по чл.36 НК.
Определяне на по-леко наказание, както се иска от настоящата инстанция е възможно единствено при наличието на предпоставките по чл.55, ал.1 НК, а такива не са налице.Съвкупността от отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства не представлява многобройни смекчаващи, нито пък е налице изключително такова, които да налагат и преценка дали най- лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. К. за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 1036/2010г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: