Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. София, 15 юни 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 1349/ 2011 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия П. Д. С. против присъда № 1 от 04.02.2011г. постановена по в.н.о.х.д.№ 478/ 2010г. на Варненския апелативен съд.
В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата в частта й относно довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е основателен и поради това присъдата следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане .
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивната нова присъда в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното:
Варненският апелативен съд с присъда № 1 от 04.02.2011г. по в.н.о.х.д.№ 478/ 2010г. на основание чл.336, ал.1, т.2 от НПК отменил присъда № 20 от 12.11.2010г. по н.о.х.д.№ 166/ 2010г. на Разградския окръжен съд и постановил нова, като ПРИЗНАЛ подсъдимия П. Д. С. за виновен в това, че за периода 21.02. 2005г.- 19.01.2007г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице- главен архитект и началник отдел „ТСУ” при [община] е нарушил служебните си задължения във връзка с контрола по спазване на нормативната уредба от проектантите и одобряването на проектни документации, вменени му по силата на чл. 145, ал.1 от ЗУТ, при издаването на виза за проектиране от 21.02.2005г.,разрешение за строеж № 191/ 17.06.2005г., одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти, одобряване на пристройка и въвеждане в експлоатация на 19.01. 2007г. на обект „Търговски комплекс”, находящ се в [населено място], [улица], като е допуснал изграждането на обекта с разгърната застроена площ от 3 762, 34 кв.м. при отстъпено право на строеж от 1 250 кв.м. РЗП, с цел да набави за другиго „К. ойл” и [фирма] [населено място] имотна облага в размер на 342 683,18лв.,съставляваща размера на неплатеното право на строеж и от деянието са настъпили значителни вредни последици за Община Разград, поради което и на основание чл.282, ал.2, пр.1, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила основно се свеждат до съществени нарушения на изискванията по чл.339, ал.1 , чл.339, ал.3 вр. с чл.305, ал.3 от НПК и те са основателни.
Въззивното производство е образувано по повод протест на окръжна прокуратура против постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда, в който без да се излагат конкретни съображения се твърди, че „присъдата е неправилна, тъй като не кореспондира с доказателствата по делото”.В допълнителните съображения към бланкетния протест се твърди,че са доказани както обективните, така и субективни признаци на престъплението и се иска признаването на подсъдимия за виновен.
Въззивният съд, след като приел за правилни фактите, установени от първоинстанционния съд, постановил новата осъдителна присъда, мотивите към която не отговарят на изискванията на процесуалните норми.Когато въззивният съд постановява нова присъда, съдържанието на мотивите трябва да отговаря на изискванията по чл.305 от НПК, а в конкретния случай въпреки наличието на многобройни и противоречиви доказателствени материали не е даден отговор защо се възприемат едни, а отхвърлят други. Прочита на въззивния съдебен акт налага извод, че въпросът за вината на подсъдимия се изяснява единствено от заключенията на двете „строително техническа” и „комплексна съдебно техническа” експертизи, в които различията касаят само размера на разгърнатата застроена площ.Тази констатация дори е невярна, тъй като различия са налице и по отношение размера на щетата. При наличието на противоречие по този основен фактически въпрос въззивният съд се е задоволил единствено да посочи, че „кредитира заключението на първата експертиза, което включва и полуподземния етаж”. По този начин, вместо да подложи на преценка всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и показанията на разпитаните свидетели, да изложи съображения въз основа на кои доказателствени материали приема за установени фактите по делото, както и защо изключва от доказателствената съвкупност обясненията на подсъдимия,показанията на множество свидетели, съдът по недопустим начин е решил въпроса за вината само на базата на експертно заключение.Законът позволява ползването на експертни заключения винаги когато се изискват специални знания, каквито в случая наистина са налице.Експертите обаче не могат да се произнасят по въпроса за вината, поради това и въззивният съд е следвало да отговори конкретно налице ли са обективните и субективни признаци на престъплението, за което е осъдил подсъдимия.Липсва отговор на възраженията, направени от защитата на подсъдимия пред въззивния съд, което накърнява правото на защита и не позволява на настоящата инстанция да провери правилността на обжалвания акт и даде конкретен отговор на направените доводи.
Настоящият състав намира, че несъответствието на мотивите на изискванията по чл.339, ал.1, ал.3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК е толкова съществено , че може да бъде приравнено по същество на липсата на мотиви- основание, което винаги има за последица единствено отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.3,т.2 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 1 от 04.02.2011г. постановена по в.н.о.х.д. № 478/2010г. по описа на Варненския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: