Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
гр. София, 01.10. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на седемнадесети септември………..две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова….………………..…………………………в присъствието на
прокурора М. В. ……..……………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………..…………наказателно дело № 307 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. С. Г. против въззивно решение № 55/15.04.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 14/2008 г., с което е била изменена присъда № 27/26.11.2007 г. на Добричкия окръжен съд.
С тази присъда подсъдимият Г. е бил признат за виновен в това, че на 28.06.2007 г., по пътя КК „Албена” – гр. Б., при управление на т. а. „Хамър Н2” с ДКН СА 0550 АН, в пияно състояние – съдържание на алкохол в кръвта 1, 9 промила, нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2, чл. 16 ал. 1, т. 1 и чл. 5 ал. 2, т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. С. Х. , поради което и на основание чл. 343 ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок от 5 години. На основание чл. 343г от НК той е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца.
Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец Л. Х. – майка на пострадалата, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2007 г., като за разликата над уважения размер претенцията е била отхвърлена като неоснователна.
В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото.
С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Варненският апелативен съд е отменил приложението на чл. 66 от НК, като в останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда.
В касационната жалба и допълнение към нея, депозирано по реда на чл. 351 ал. 3 от НПК, са изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието поради незаконосъобразно отменяване на условното осъждане, които се поддържат в с. з. пред ВКС. Претендира се изменение на въззивния акт в тази му част и прилагане на чл. 66 от НК, за което са били налице всички предпоставки.
Частният обвинител и граждански ищец, както и повереника му, редовно призовани, не се явяват и не изразяват позиция по жалбата.
Прокурорът от ВКП намира изтъкнатите в жалбата доводи за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е основателна:
За да отмени приложението на чл. 66 от НК и постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, същностните аргументи на въззивната инстанция се свеждат до това, че деецът е с висока степен на обществена опасност и целите на закона не могат да бъдат постигнати с условно осъждане. До този извод съдът достигнал поради данните за предходно нарушение по ЗДвП и начина на извършване на деянието – управлявал тежка машина с висока концентрация на алкохол в кръвта – 1, 9 промила, не могъл да я овладее и блъснал пешеходката на алея извън пътя. Освен това е изтъкнал, че цяла нощ подсъдимият е обикалял заведенията на Албена и Балчик и по една щастлива случайност последиците не са били още по-жестоки и смразяващи, както и че на досъдебното производство не е правил самопризнания да е употребил алкохол. Всичко това го мотивирало да приеме, че като водач той е обществено опасен на пътя и с поведението си е заплаха за останалите участници в движението.
ВКС намира, че подобни съображения не служат за оправдаване на отказ да бъде приложен института на условното осъждане по чл. 66 от НК.
Всъщност, както е ясно формулирано в тази норма и което е било пренебрегнато от апелативния съд, изведената цел с приоритетно значение е поправянето на дееца, съответно отдадено е доминиращо значение на личната превенция при наличие на конкретно посочените предпоставки. Преценката за личната обществена опасност на дееца не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат, а още по-малко върху предположението за настъпване на предполагаеми по-тежки последици. Начинът на извършване на деянието – в пияно състояние е обективен елемент от престъплението и именно поради наличието му то се явява по-тежко квалифицирано. Същевременно, без всякакво съмнение е, че управлението след употреба на алкохол в количество, което сериозно надвишава допустимото от 0, 5 промила, безспорно завишава опасността на дееца като водач и поначало следва да бъде отчитано като отегчаващо обстоятелство. В същата категория попадат и данните за предходни нарушения на ЗДвП и особено, когато те сочат на повтаряемост на поведение, съотносимо към предмета на обвинението.
На основата на признатите от подсъдимия и подкрепени от доказателствената наличност факти, сред които безусловно е и това, че е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта 1, 9 промила, е без съмнение, че негативната оценка за личната му обществена опасност като водач, отразена от спецификата на деянието, не е никак без основание. Това е важимо и след игнориране на отразеното в мотивите, че той не бил правил такива признания на досъдебната фаза, което поначало няма никакво значение. Достатъчно е, че това е било сторено в хода на алтернативната процедура, по която се е развило съдебното производство. Неоправдано голяма тежест обаче е била придадена на пребиваването на подсъдимия в заведения в Балчик и КК „Албена”, което би имало някакво значение, ако е било свързано с данни, че там е употребил алкохол – обстоятелство, което един път вече е било отчетено в контекста на по-тежката квалификация, а самото количество и като обстоятелство, завишаващо опасността му като водач. Изцяло неаргументирано в последната насока е и съобразяването на регистрирано предходно нарушение на ЗДвП. От съдържащите се в справката на л. 94 от сл. дело данни личи, че това се е случило на 18.09.2000 г. или близо 7 години преди датата на извършване на престъплението по настоящото производство. Нарушението е било квалифицирано по текста на чл. 175 ал. 1, т. 5 от ЗДвП, т.е. не касае употреба на алкохол и за това му е било наложено наказание глоба в размер на 30 лв.
Съответно, извън индивидуалната тежест на конкретното деяние, подчертана от по-високото съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия и изводимата на тази основа негова обществена опасност като водач, останалите данни за личността му са били изцяло положителни. Деянието се явява изолиран инцидент в житейския му път, а воденият срещу него наказателен процес, завършил с ангажиране на наказателната му отговорност и разбира се в съчетание с искрената и недвусмислена проява на критично отношение явно е от характер и степен да породи поправителен ефект, както и да доведе до реализиране на превантивната и предупредителна функция на наказанието, пък макар и отложено за конкретен срок, върху останалите по-неустойчиви членове на обществото.
Затова, като съобрази, че наказанието на подсъдимия с оглед определения срок и липсата на осъждане са налични предпоставки за прилагане на чл. 66 от НК, както и отчете, че данните за неговата личност и процесуално поведение оправдават положителна констатация за висока степен на вероятност поправянето му да бъде постигнато без да бъде принудително откъсван от нормалната си социална среда, а по този начин биха се реализирали и останалите цели по чл. 36 от НК, то ВКС намери, че в пълнота са изпълнени условията за отлагане на изтърпяването му за срок от 5 години. В такъв смисъл следва и да бъде изменено въззивното решение.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 55/15.04.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 14/2008 г., с което е била изменена присъда № 27/26.11.2007 г. на Добричкия окръжен съд, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия И. С. Г. наказание 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.