О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 20 март 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на осемнадесети март…………….през две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………….ч.н.дело № по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между районен съд – Плевен и Софийски районен съд по повод разглеждане на внесено от прокурор от Плевенската районна прокуратура предложение за прилагане на чл. 78а от НК по отношение на обвиняемия И. В. И. за престъпление по чл. 316 ал. 1, вр. чл. 313 ал. 3, вр. чл. 26 от НК.
На 09.05.2008 г. прокурор при Плевенската районна прокуратура внесъл в районен съд – Плевен мотивирано постановление, съдържащо предложение за освобождаване на обвиняемия И. от наказателна отговорност и прилагане на чл. 78а от НК по повод обвинение за престъпление по чл. 316 ал. 1, вр. чл. 313 ал. 3, вр. чл. 26 от НК и в тази връзка било образувано НАХД № 1576/2008 г.
В с. з. на 07.11.2008 г. съдът констатирал, че изтъкнатите в постановлението опорочени документи са били ползвани пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – гр. С., поради което и компетентен да разгледа делото се явява Районен съд – София, където следва да се счита, че е било довършено изпълнителното деяние по чл. 316 от НК. Затова прекратил производството и изпратил делото на Софийски районен съд.
С разпореждане от 19.11.2008 г. по НАХД № 13048/2008 г. съдията-докладчик от Районен съд – София, след като отчел, че в обстоятелствената част на постановлението изрично се твърди деянието да е било извършено в гр. П., намерил, че всъщност компетентен е Плевенският районен съд. Поради това прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност, който да бъде разрешен от Върховния касационен съд.
В писменото си становище прокурорът от ВКП е изразил позиция, че за място на извършване на престъплението следва да се възприеме гр. С. по седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, където са били представяни справките – отчети, съдържащи невярна информация, а не гр. П., както е било посочено в абзац първи от постановлението.
Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 от НПК, намира следното:
От данните, отразени в постановлението на плевенския прокурор, е видно, че от една страна се твърди обвиняемият да е осъществил деянието в гр. П. за един период – 22.12.2004 г. – 29.06.2005 г., се ползвал от документ с невярно съдържание – бордови дневници, касаещи извършени пътувания и пробег с конкретни МПС, а за друг период – 19.04.2005 г. – 20.07.2005 г., се е ползвал от документи с невярно съдържание – справки-отчети по образец, комплектовани с копия от бордовите дневници, международни товарителници и др., които са послужили за изготвянето на справките), а от друга, че инкриминираните документи били представени пред Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, която става ясно едва на л. 9, че същата е към Министерство на транспорта – гр. С.. Това различие в твърденията на прокурора всъщност е в основата и на възприетите от съдилищата различни разрешения относно мястото, където е извършено престъплението.
Без всякакво съмнение, е че след като е налице обвинение за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 313 ал. 3, вр. чл. 26 ал. 1 от НК – съзнателно ползване от документи с невярно съдържание в различни периоди, то деянието е довършено там, където същите тези документи са използвани. Същевременно, както разпорежда чл. 42 ал. 1 от НПК, съдът се произнася по въпросите за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В случая същата тази обстоятелствена част определя, че съзнателното ползване е на две различни места – експлицитно в гр. П. не е съвсем ясно дали там има поделение на Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”) и имплицитно в гр. С. същата тази агенция е към Министерство на транспорта, чието седалище е в гр. С.. При тези достатъчно противоречиви данни ВКС намира, че мястото на извършване на престъплението не може да бъде определено, поради което и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 36 ал. 3 от НПК, съобразно която делото да се приеме за подсъдно на Плевенския районен съд, в чийто район е завършено досъдебното производство. Макар и без съществено значение с оглед основанията, поради които е възникнал спора за подсъдност, като допълнителен аргумент за разглеждане на делото от този съд е и факта, че предложените от прокуратурата свидетели и експерти, а също и обвиняемия, са с местоживеене гр. П..
С оглед изложеното внесеното с прокурорското постановление предложение за прилагане на чл. 78а от НК по отношение на обвиняемия И. И. следва да бъде разгледано от Плевенския районен съд, на който съответно да бъдат изпратени и материалите по двете образувани и прекратени дела.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1, вр. чл. 36 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК по отношение на обвиняемия И. В. И. за престъпление по чл. 316 ал. 1, вр. чл. 313 ал. 3, вр. чл. 26 от НК ДА СЕ РАЗГЛЕДА от районен съд – гр. П., на който ИЗПРАЩА материалите по прекратените НАХД № 13048/2008 г. по описа на Софийски районен съд и НАХД № 1576/2008 г. по описа на Плевенския районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Софийски районен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.