Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
гр. София, 20 ноември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на шестнадесети юни…………………..две хиляди осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова…………………..…………………………в присъствието на
прокурора М. Маринова…………..…………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………………..…наказателно дело № 244 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. Т. Г. за възобновяване на ВНОХД № 739/2007 г. на Великотърновския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 27/06.03.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 506/27.11.2007 г. на Горнооряховския районен съд.
С тази присъда подсъдимият Н. Т. Г. е бил признат за виновен в това, че за времето от 29.02.2000 г. до 09.03.2000 г., в гр. С., противозаконно присвоил чужда движима вещ – 194 580 кг. хлебна пшеница на стойност 44 364, 24 лв., собственост на „Златно зърно” О. – гр. Т., която владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването му е било отложено за срок от 5 години. Наложено му е било и кумулативно наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 2 години.
Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати на „Златно зърно” О. – гр. Т. сумата 41 364, 24 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2000 г.
В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото.
В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че фактически формулираното в обвинителния акт обвинение не е съдържало необходимите признаци за състава по чл. 206 ал. 1 от НК – основанието за предоставяне на вещта на подсъдимия и начина на присвояване, което му е попречило да реализира адекватна защита. Това се дължи на неотстраняване на пропуските, които са били констатирани от Великотърновския окръжен съд по ВНОХД № 1071/2006 г., обусловило отмяна на първоначално постановената присъда по НОХД № 1288/2004 г. на РС – Горно Оряхово и връщане на делото на прокурора. Извън това се поддържа, че при установените фактически обстоятелства деянието е несъставомерно. С оглед клаузите на договора за доставка от 28.02.2000 г., а и предвид естеството на пшеницата като родово определена вещ, прехвърлянето на собствеността се извършва при предаването й на купувача. Инкриминираното количество не е било доставено и прието, поради което и подсъдимият не би могъл да обсеби вещ, която е негова собственост. На тази основа се претендира отмяна на осъждането и оправдаване на подсъдимия.
Редовно призован, представител на гражданския ищец – „Златно зърно” О. Тополовград, не се явява и не изразява позиция по делото.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е било депозирано на 21.04.2008 г. и се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 06.03.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери и че е основателно, предвид следните съображения:
Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с непосочване в обвинителния акт на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на обсебването поначало са основателни. В редакцията на обвинителния акт, изготвен след връщането му на прокурора съгласно решение от 01.06.2007 г. на Великотърновския окръжен съд по ВНОХД № 1071/2006 г., действително не се съдържат конкретни обстоятелства за това, чрез какво поведение подсъдимият е демонстрирал своене на инкриминираното количество пшеница. Всъщност, единствената разлика с предходното обвинение е добавката за показанията на св. Г съпруга на подсъдимия, които са били разнопосочни и е напълно неясно какво точно твърди прокуратурата, че се е случило с недоставеното количество пшеница и по какъв начин е реализирано разпореждането с нея. Неяснотите относно обстоятелствата, изясняващи основанието, на което подсъдимият е получил фактическата власт върху чужда вещ също не са били отстранени, нито констатирани от инстанциите по същество при новото разглеждане.
Тези процесуални нарушения поначало са достатъчни за отмяна на въззивния акт, с който е била потвърдена присъдата и връщане на делото на прокурора. Те обаче нямат решаващо значение, тъй като при установените от съдилищата фактически обстоятелства, идентични на инкриминираните, деянието на подсъдимия е несъставомерно по текста на чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Извън безспорната липса на данни, демонстриращи промяна в отношението на дееца към инкриминираното му количество хлебна пшеница от такова да го владее и пази в своенето му, то в конкретния случай изобщо не е било установено, че вещта е чужда. Както е известно, за да е налице състав на престъплението обсебване по чл. 206 ал. 1 от НК, което охранява собствеността, деецът следва да е присвоил противозаконно чужда движима вещ, която владее или пази, а предвид квалифициращия признак по ал. 3 от НК обсебването да е в големи размери. Съответно, изпълнителното деяние се изразява в присвояване на държани на законно основание чужди вещи, което изисква някаква форма на разпореждане. То следва да е противозаконно и да има за последица отклоняване на вещите от патримониума на собственика. Въз основа на естеството на действията по разпореждането се манифестира промяната в съзнанието от такова да държи вещите за другиго в такова да ги свои за себе си.
За да квалифицира деянието на подсъдимия по текста на чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е приел, а позицията му е била споделена от въззивния, че собственик на пшеницата за инкриминирания период е бил „Златно зърно” О. – Тополовград и това е станало въз основа на договора за доставка от 28.02.2000 г. Според съдилищата, след като управителят на „Златно зърно” е заплатил стойността на договореното количество пшеница, то именно фактът на плащането е бил обвързващ за преминаване на собствеността. Оттогава подсъдимият е започнал да държи чужда вещ, като основанието за това бил борсовия договор от 27.01.2000 г. Съответно, като не я е предал на собственика, на когото е дължал незабавно изпълнение, то я е присвоил.
Това разбиране е незаконосъобразно.
Съгласно изричните клаузи на борсовия договор от 27.01.2000 г. (чл. 4.2), сключен между Г управление „Държавен резерв и военновременни запаси” като продавач от една страна и от друга – „Теси Ауто” О. – София като купувач, собствеността и рискът от погиване и увреждане на стоката, ако не е уговорено друго в спецификацията, преминават от продавача върху купувача с предаване на стоката. Съгласно спецификацията предаването се извършва с приемо-предавателен протокол след като цената на стоката е била предварително платена и са издадени съответните заповеди за деблокиране. Всичко това е станало в периода 29.02.2000 г. – 09.03.2000 г., когато подсъдимият е изтеглил деблокираното количество от 298, 685 кг. и тогава е станал собственик на пшеницата, която с оглед своето естество като родово определена вещ е била индивидуализирана.
Безспорно е, че междувременно, на 28.01.2000 г. подсъдимият е сключил договор за доставка с управителя на „Златно зърно” О. – гр. Т., като се е задължил да му достави и продаде зърно, определено по вид, количество, качество и срокове в двустранно подписана спецификация – пар. І, чл. 1 от договора, като в пар. ІІІ, чл. 4 е уговорена цена 190 лв. за 300 тона. Страните са се договорили още в пар. ІV, чл. 13 предаването и приемането на пшеницата по количество и качество да се извърши пред склада на купувача, като плащането се извършва за доставено зърно с платежно нареждане по сметка на доставчика – пар. ІІІ, чл. 12. По делото несъмнено е било установено, че още на 28.01.2000 г. купувачът по договора за доставка е превел по сметка на „Теси Ауто” О. стойността на пшеницата в размер на 68 400 лв., след което последният е превел същата сума на Държавен резерв. Фактически по този начин купувачът е кредитирал подсъдимия, но това съвсем не е моментът на прехвърляне на собствеността, както порочно са приели инстанциите по същество, за да отчетат, че за инкриминирания период и на основание договора от 28.01.2000 г. собственик на недоставеното количество пшеница е било „Златно зърно” О. , а подсъдимият владелец, който я е обсебил.
Договорът за доставка е вид продажба и в този аспект има облигаторно действие като създава задължение за продавача да прехвърли собствеността на купувача и едновременно вещно действие – собствеността преминава по принцип върху купувача по силата на самия договор, ако касае индивидуално определена вещ. Както вече се спомена обаче, случаят касае доставка на родово определени вещи, каквато е била процесната пшеница. При това положение, не само с оглед общите разпоредби на чл. 24 ал. 2 от ЗЗД, но и пред вид изричните клаузи по всеки един от договорите – борсовият от 27.01.2000 г. и за доставка от 28.01.2000 г., е очевидно, че прехвърлянето на собствеността се извършва с индивидуализиране на вещите в момента на предаването им. Съответно, тогава настъпва и транслативния ефект, заедно с риска от случайното погиване или повреждане на вещта. При конкретната фактология това не се е случило, поради което и „Златно зърно” О. не е станал собственик на недоставената пшеница, която предварително е заплатил. Не случайно и по този повод са били издавани допълнително фактури за доставеното количество, за което и купувачът се е снабдил с анализно свидетелство и отделно фактура за авансово плащане на недоставеното. Затова и подсъдимият като собственик на същото това количество пшеница не би могъл да я обсеби, като отделен е въпросът, че отсъстват и данни за разпоредителните действия, които се свързват с процеса на своене. С оглед на това деянието му е несъставомерно, което предвид правомощията на ВКС по чл. 425 ал. 1, т. 2 от НПК налага отмяна на присъдата в наказателноосъдителната й част и въззивното решение, с което тя е била потвърдена и оправдаването му по обвинението по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Тъй като в случая става въпрос за неизпълнение на договорно задължение, а не за деликт, с което се свързва основанието за присъждане на имуществени вреди в наказателния процес, то присъдата подлежи на отмяна и в гражданскоосъдителната й част и отхвърляне на претенцията за сумата от 41 364, 24 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 2, вр. чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивно решение № 27/06.03.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 739/2007 г. и потвърдената с него присъда № 506/27.11.2007 г. по НОХД № 895/2007 г., КАТО ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Т. Г. за невинен и го оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 206 ал. 3, вр. ал. 1 от НК и ОТХВЪРЛЯ предявения от „Златно зърно” О. – гр. Т. граждански иск за сумата от 41 364, 24 лв. като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.