Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
София, 11 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 3 ноември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Юрий Кръстев
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора Б. Йотов
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 461/2008 година.
Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по направено искане от осъдената В. Н. И. от гр. Б., чрез нейния защитник – а. С, за възобновяване на влязла в сила присъда по нохд № 146/2007 г., на Районен съд гр. Б., 1-ви наказателен състав, изменена с решение по внохд № 214/2008 г., на Окръжен съд гр. В.. Т. се, че съдебният акт в частта му по обвинението и осъдителната присъда, по чл. 210, ал. 1, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за възобновяване на производството в тази част, отмяна на съдебните актове, оправдаване на подсъдимата, или връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.
Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С влязлата в сила присъда № 76/10.03.2008 г., Белослатинският районен съд, 1-ви наказателен състав, е осъдил подс. В. Н. И., за извършено престъпление през периода 27.12.2002 г. – 29.04.2003 г. и 30.04.2003 г. – 28.05.2004 г., в гр. Б., по чл. по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1, т. 2, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим.
Признал е същата подсъдима за виновна и в извършено през същия период престъпление, по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК, я е освободил от наказателна отговорност и е й наложил административно наказание – глоба от 1 000 лв. Произнесъл се е по предявеният граждански иск и направените по делото разноски.
С решение № 968/02.07.2008 г., Врачанският окръжен съд, е изменил присъдата, като на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложил изпълнението на наложеното й наказание – три години лишаване от свобода, за изпитателен срок от пет години и я е потвърдил в останалата й част.
Със същата присъда е била осъдена и подс. Пенка И. Ц. – за извършени престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с наложено при условията на чл. 54 НК наказание от една година лишаване от свобода и по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, с определено също такова наказание, като при условията на чл. 23, ал. 1 НК, наложено общо наказание от една година лишаване от свобода. Окръжен съд гр. В., с посоченото решение е отложил изпълнението му, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години.
По довода за допуснато нарушение на закона:
Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, досежно обвинението по чл. 210, ал. 1 НК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимата в извършване на инкриминираното деяние, липса на съставомерност по чл. 210, ал. 1 НК. По своята същност, видно от изложеното в искането, е налице оспорване обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към тези на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. И. , са изцяло подкрепени от показанията на разпитаните свидетели подробно посочени в мотивите, приложените многобройни писмени доказателства, от експертните заключения. Второинстанционният съд е дал подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред него в рамките на инстанционния контрол, също такива възражения. Този съд, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, е аргументирал убедително извода си, че подсъдимата е извършителка на това престъпление. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимата е била призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние, точно квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1,2 и 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, на писмените доказателства, на заключенията по изготвените експертизи. Приложен е бил закона, който е следвало да бъде приложен.становените данни от доказателствените източници, правилно оценени от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимата, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието й в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. И. при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подс. Цекова, с цел да набави за себе си и за Ц. имотна облага в размер на 9 740 лв., а само за себе си – в размер на 26 707.13 лв., е възбудила и поддържала в И. Д. Г. заблуждение, причинявайки имотна вреда на О. Б. С. в големи размери – общо 36 447.13 лв. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на предходните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни.
Въззивният съд в мотивите си е отговорил подробно по въпросите за съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, за коректността на показанията на св. Г, на които е дадена пълна вяра, подкрепени от приложените писмени доказателства – ПКО и експертни заключения, от за необсъдените свидетелски показания на св. К, С. , за наличието на предварителен сговор, за извършване на измамливите действия /потвърден от показанията на св. Г, от подготвителните действия за снабдяване с ПКО, с каквито изобщо не се е работело в дружеството, за длъжностното качество в което се е представила тази подсъдима, каквото е изискването на закона – л. 37 и 38 от мотивите на този съд и л. 8 – на решаващия.
Проверката за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. В. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на инкриминираното с обвинението престъпление. За това няма никакво основание за уважаване искането за отмяна на решението по реда на възобновяването и оправдаване на подсъдимата.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. В. И. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно, поведението и действията й през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимата. Проверена е била изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения.. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права.
Неоснователни са твърденията, за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като обвинителния акт не отговарял на изискванията по чл. 246, ал. 2 НПК. Видно от приложеният по делото, точно е посочено начинът на извършване на деянието за въвеждане в заблуждение – разговорите със св. Г за извършване на касово плащане на тях, издаваните квитанции към приходните касови ордери, за дадените на ръка суми и данъчни кредитни известия – неистински и с невярно съдържание, неотговарящото на действителността сторниране, причинените щети. От друга страна, както бе посочено и по – горе, подсъдимата е имала възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на а. , да дава обяснения по обвинението, да прави искания и възражения и изрично е заявила в с.з. на 20.09.2007 г. пред районния съд, че разбира в какво е обвинена – л. 94.
Второинстанционният съд законосъобразно е отстранил допуснатите процесуални нарушения от решаващия съд, обсъждайки показанията на св. К, изтъквайки обосновани съображения, че не влияят на обвинението. Посочил е и основанията поради които приема показанията на св. Г за достоверни, които се споделят и от инстанцията по реда на настоящото производство. Изводите в тази връзка, за напълно законосъобразни поради което не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на изложеното, не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са единствените основания, за отмяна на съдебния акт.
Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, поради допуснати съществени процесуални нарушения, се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и уважени граждански искове:
Възражението е направено само във връзка с посочените по – горе основания за възобновяване.
Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на санкцията за извършеното престъпление по чл. 210 НК от подсъдимата, са били подложени на анализ всички обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията й. Именно за това при условията на чл. 54 НК е определена под средния предвиден в закона размер. Основателно въззивната инстанция е счела, че това наказание от три години лишаване от свобода, не се налага да бъде изтърпяно ефективно за постигане целите му по чл. 36 НК и е приложила разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК, отлагайки неговото изпълнение за изпитателен срок от пет години. По нататъшно снизхождение и според настоящата инстанция, няма да способства за постигане задачите на индивидуалната и генерална превенции.
Гражданските искове за имуществени вреди законосъобразно са уважени в размер, съответстващ на инкриминираните с обвинението суми и постановената осъдителна присъда. Затова, няма никакво основание за уважаване на възражението в искането, в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. Н. И. от гр. Б., за възобновяване на наказателното производство, по влязлата в сила присъда № 76/ 10.03.2008 г., по нохд № 146/2007 г., на Белослатинския районен съд, 1-ви наказателен състав, изменена с въззивно решение № 968/02.07.2008 г., по внохд № 214/2008 г., на Окръжен съд гр. В..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: